Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 64

И след това какво? Чийм — известният с лошата си слава остров на грабители и крале на просяците — в чиято планинска вътрешност щяха да пътуват според Аш, за да намерят скрития орден на рьошуните и където той щеше да се обучава да стане убиец. Колкото повече мислеше за онова, което предстои, толкова по-неспокоен ставаше. Когато живееше в Бар-Кхос и всеки ден се бореше да оцелее, нещата бяха по-прости. Поне тогава Буун беше до него.

Отвън се разнесе вик.

Тренч и Далас се спогледаха. Викът се повтори. Керидото сграбчи с човката си остатъка от сладкия корен и се качи на рамото на капитана. Далас се изправи. Макар и прегърбен, корисианецът докосваше с глава гредите на тавана. Той излезе навън с тежки стъпки.

— Малко по-рано, отколкото очаквах — промърмори Тренч и попи устните си. Столът му изскърца, когато той се изправи на крака. — Моля да ме извините.

Взе чашата със себе си. Берл го следваше по петите.

Внезапно настъпи тишина и Нико и Аш останаха сами.

— Кораб — обясни му Аш.

— Манианци ли са? — попита тихо Нико.

— Да отидем и да видим.

В началото Нико не можеше да различи нищо в хладния полумрак. Той застана близо до Аш и погледна в посоката, в която гледаха и всички останали, включително и маймуната.

Не можеше да види нищо друго, освен сива вода под неспокойното небе.

Тогава го видя. Бяло платно на изток в небето.

— Може ли да видим флага им? — обърна се капитанът към Далас.

Дългите до кръста плитки на корисианеца се разтърсиха, когато той отрицателно поклати глава.

— Твърде далеч сме, за да е друг, освен имперски кораб. Ако не е търговски, то тогава е патрул. — Тренч сякаш говореше на себе си, но след като почеса бледото си лице, той погледна Далас.

Едрият мъж скръсти татуираните си ръце и сви рамене.

Бяха се събрали върху квартердека, близо до руля — на най-високата палуба на кораба. Нико потрепери. Очите му се насълзиха от студения вятър. Капитан Тренч отпи от чашата си и премлясна с уста. С ръката, с която държеше кърпичката си, той поглади гладкото дърво на перилото, сякаш го чистеше от прах. Аш беше казал на Нико, че капитанът построил този кораб от останки от корабокрушение, които купил. Това му коствало цялото състояние на семейството му, че дори и повече.

Тренч направи четири крачки до перилото на кърмата и после четири обратно, след което спря.

— Флагът — изрева той в шепите си, свити като фуния, към наблюдателния пост до перилата на фордека. — Флагът вижда ли се вече?

— Още са твърде далеч, капитане — извика в отговор вахтеният.

Тренч подръпна брадичката си. Вдигна поглед към балона над главите им, ярко осветен от лъчите на залязващото слънце. По това време на деня всеки чифт очи с остро зрение, гледащ в тяхната посока, щеше да го забележи от мили разстояние.