Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 135
Кол Бьюкенен
— Защо го направи? — попита Нико и усети, че една от нишките на мрежата се беше забила между зъбите му. — Толкова ли много се страхуваш от учителя си?
Алеас спря за момент. Завъртя се, за да отговори на Нико, сякаш той стоеше зад него.
— Това не е страх, Нико. Мога да го победя с всяко оръжие, което избере, макар той да не го знае.
— Така ли? — каза Нико, опитвайки се да печели време.
— Дължа му живота си, Нико. Какъв избор има човек, когато дължи на някого толкова много?
Алеас продължи пътя си. Нико потреперваше от болката в свитите си крайници при всяка крачка. Вече бяха започнали да изтръпват, с изключение на едната му ръка, която беше успял да провре през мрежата.
— Ще ти се реванширам — разнесе се гласът на младия мъж, макар и по-тих от преди. — Обещавам ти.
Нико усети как кордата между зъбите му поддаде. Свободната му ръка дръпна силно още една нишка, а след това и още една, докато накрая внезапно изпадна от дупката, която току-що беше направил, и се строполи върху рамото си на земята.
Алеас се завъртя и проследи как приятелят му се изправя несигурно на крака. На лицето на младия мъж се изписа интерес и по-скоро развеселеност, отколкото изненада. Ръцете му продължаваха да стискат празната мрежа на рамото му.
Нико заличи усмивката му с внезапен къс десен удар. Когато Алеас се олюля, за да запази равновесие, кракът на Нико го уцели толкова точно в слабините, че самият той потрепери от удара. Алеас пребледня. Той постепенно се свлече надолу и седна. Дъхът му излезе със свистене от устата му и той се хвана за слабините.
— Мили боже! — издиша мъчително той. — Това беше ли толкова нужно?
— Такива са изборите, които сме принудени да правим в този жалък свят. Така се получи.
— Трябва да се появят всеки момент — каза Кош, докато подаваше кратуната на Аш.
— Наистина ли мислиш, че той може да спечели? — попита Ошьо, който наблюдаваше входа към площада.
— Ти винаги си казвал, че никоя победа не е сигурна, дори след като е вече постигната — сви рамене Кош.
При тези думи Ошьо се засмя и това повдигна настроението на Аш.
— Ако твоето момче спечели — подзе Барача и също погледна към входа, докато потупваше неспокойно с ръка по крака си, — ще си изям езика направо в устата.
— Моля те — отвърна Кош, — бих предпочел да не го правиш.
В единия ъгъл на площада водният часовник шумно капеше и отброяваше часа. Аш с изненада установи, че усеща в стомаха си трепет на очакване. Може би просто част от напрежението на Барача се беше предало и на него. А може би наистина искаше да победи алхази в игричките му.
Ако не друго, поне щеше да е добре за момчето. Една победа пред всички щеше да му помогне да намери мястото си и да подхрани вярата му в себе си.
— Връщат се — каза Кош, миг преди двамата ученици да преминат през сводестия вход на площада.
Някои от рьошуните се разкрещяха и скочиха на крака или наизлизаха от сградата.
— Ха! — възкликна Кош. — Вървят един до друг. И погледнете — носят рибата помежду си!
