Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 133

Той отново погледна към Аш. Възрастният чуждоземец кимна почти недоловимо.

Алеас направи своя избор. Нико усети кратко задоволство, защото младият мъж избра тежката мрежа.

— Запомнете — напомни им Олсън, — онзи, който се върне в определеното време с повече риба, е победител. Сега тръгвайте.

Откъм рьошуните се надигна хор от подигравки и викове, когато Алеас метна мрежата през рамо и се затича към портата. След моментно колебание Нико го последва.

Беше горещо и той се потеше от изкачването. Тичаше, докато краката не го заболяха, но въпреки това продължи да поддържа същото темпо. Почувства се окуражен, когато още в началото подмина Алеас по скалистата пътека. Младият мъж вече забавяше крачка под тежестта на мрежата върху гърба си.

— Ще оставя малко и за теб! — изкрещя му той през рамо, но Алеас не отговори, а продължи да крачи с наведена глава.

Нико свали тежката си роба, докато тичаше, така че остана само с тънките си сиви долни дрехи. Запрати робата си далече във високата трева, така че да не подскаже на Алеас същата идея.

Заби поглед в земята под краката си и тръгна с широка крачка, която беше уверен, че ще съумее да поддържа. От дясната му страна реката се виеше нагоре. Нико се движеше по-далеч от нея, като се опитваше да избягва най-лошите участъци от мочурливата почва по бреговете й. Слънцето се издигна, но от високото в долината навлязоха по-гъсти облаци, които го закриха, а след тях се появи и вятър, който разрошваше косата му и разлюляваше тревата.

Нико подмина колибата на Виждащия и кимна на стария монах, който седеше отвън и рисуваше нещо върху квадратен пергамент. Старецът му кимна в отговор.

Спря за съвсем кратко, колкото да пийне глътка вода от един тесен поток, и се осмели да хвърли поглед назад. Едва успя да различи фигурата на Алеас, който се влачеше нагоре по пътеката. Тази гледка му достави удоволствие.

Половин час по-късно беше стигнал до горната част на долината. Насочи се отново към реката и поредица от пенливи потоци. Можеше да види как пъстървата се стрелка в езерата и избра най-подходящото място — голямо езеро с надвиснала около него растителност — след което се приближи приведен към брега.

Бързо разви кордата, докато оглеждаше езерото и рибата, плуваща в бистрите му води. Разтърси кукичката и фолиото, докато те се разплетоха и увиснаха свободно надолу. Осъзна, че ще му трябва плувка, затова отчупи клонче от разлюляваните от вятъра храсти до него и го привърза към кордата. Накрая си пое дълбоко дъх, хвърли ги във водата, приклекна и зачака.

Рибата беше гладна. Почти веднага, след като хвърли кордата и сребърното фолио проблесна във водата, една пъстърва се стрелна и нагълта едновременно фолиото и кукичката. Нико нададе развълнуван вик и бързо я дръпна. Рибата беше малка, но размерът нямаше значение. Усети тежестта й, когато я извади внимателно от водата, докато тя се мяташе на края на кордата. Той я хвана и мокрото й, хлъзгаво тяло се опита да се отскубне. Нико умело откачи рибата и я уби с един удар с камък.

Бързо хвърли отново кукичката във водата. Сърцето му биеше силно. Не можеше да повярва колко лесно ще се окаже това и на лицето му се появи доволна усмивка.