Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 9

Дамата била приготвила кон и оръжия за Ланселот.

— Ланселот — казала му тя, — ето че дойде време да си върнеш всичко, което си изгубил, ако имаш смелост за това. Знай, че в деня на Възнесение трябва да бъдеш в Камелот преди деветия час. Ако до този час не стигнеш дотам, значи предпочиташ смъртта пред живота.

— Госпожо — отвърнал той, — трябва да ми кажете причината за всичко това!

— Кралицата ще бъде отведена насила, но ако бъдеш там, ще я освободиш от мястото, от което никой досега не е успявал да се измъкне.

— При това положение, уверявам ви, че ще бъда там — заявил той. — Ще стигна или на кон, или пеша!

Дамата му дала оръжия и кон и го изпратила на път пет дни преди Възнесение. Така той пристигнал точно по пладне в Камелот на мястото, където според Разказа за каруцата сенешалът Ке бил ранен и повален от седлото, затова че се бил наел със задачата да върне кралицата.

2. Мелеаган отвежда кралица Гениевра

На този ден крал Артур събирал двора си в Камелот, най-богатия на приключения и един от най-приветливите негови градове. Ала този събор бил далеч не така пищен и грандиозен в сравнение със съборите, които имал навик да свиква, докато бил жив смелият Галео, подслоняващ считания от всички за мъртъв Ланселот от Езерото. Напротив, съборът този ден бил пропит със скръб и печал и били пролети много сълзи, преди той да бъде разпуснат. Причината била, че след като кралят се прибрал от богослужение, при него дошъл Лионел, братовчедът на Ланселот, завърнал се след преживените хиляди опасности, за да го открие. Кралят скочил да го посрещне, а също и кралицата, която се радвала най-много от всички. Там била и дамата от Малео, която впрочем нищо не можело да направи щастлива. Смъртта на Галео я била лишила от възможността да стане господарка на тридесет кралства, а тя трябвало и да се омъжи за него през същата тази година. Лионел бил посрещнат с голяма радост, но тя бързо се превърнала в скръб, когато той им споделил, че неговият братовчед не може да бъде открит и че го мисли за мъртъв. Ето защо кралят заплакал:

— Това се дължи — рекъл той — на мъката по смъртта на Галео.

— Разбира се — казал монсеньор Говен, — имате право, защото след смъртта на една изключителна личност като Галео, нито един рицар не би трябвало да приеме живота.

Тези думи силно разгневили кралицата, която не приела лесно идеята за смъртта на Ланселот. Тя се ядосала много жестоко на монсеньор Говен: