Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 11

— Сеньор — отговорил кралят, — ако вие задържате моите хора, аз трябва да понеса това, докато се опитвам да намеря решение, но кралицата няма нищо общо с техния плен и затова няма да участва и в тяхното освобождаване.

При този отговор на краля рицарят си тръгнал, яхнал коня си и яздил до началото на гората. Там се обърнал, за да види дали някой не го следва. Съвсем близо, на по-малко от два опънати лъка разстояние, имало стотина рицари в доспехи, които го очаквали.

Докато Мелеаган дебнел по този начин, слуховете за неговата арогантност и високомерие се разпространили в двореца. Достигнали и до ушите на сенешала Ке, който се хранел в залата на долния етаж. Той прекъснал обяда си, прибрал се в дома си, където се въоръжил от глава до пети, а после се явил пред краля:

— Сир — рекъл той, — служих ви дълго време. Вече нямам желание да продължа с тази служба. Затова се сбогувам с вас, тъй като си отивам.

Кралят бил поразен.

— Как така, сериозно ли говорите, сенешале?

— Абсолютно, сир.

— Каква е причината за решението ви?

— Сир, такова е желанието ми в този момент.

— Няма да извършите подобно нещо — рекъл кралят. — И ако се е породила някаква лудост в главата ви, откажете се. Аз от своя страна ви моля, в името на любовта и верността, която ми дължите, да останете.

— Сир, безполезно е да ми се молите, тъй като нищо на света не е в състояние да ме накара да остана с изключение на едно — което, разбира се, няма да научите от мен.

Кралят държал много на Ке, затова направил всичко по силите си, за да го възпре, но той отказал да му разкрие това, което би го накарало да си промени мнението. Кралят разбрал, че няма да успее да стори нищо и помолил кралицата на свой ред да поговори с Ке. Тя се съгласила на драго сърце.

— Знайте добре — казала тя, — че каквото и да е това нещо, аз ще направя така, че да го получите.

— Господарке, ако бях уверен в това, щях да говоря.

Кралят, сияещ от щастие, му дал обещанието си и посочил кралицата като гарант.

— Сир — заявил Ке, — вие обещахте да ми поверите кралицата, за да я поведа след рицаря, който току-що беше тук. Вашият двор със сигурност ще бъде опозорен, ако не се намери някой, който да се осмели да стори това.

Тези думи много разтревожили краля. Никак не желаел да повери кралицата на сенешала. От всички присъстващи рицари нямало човек, чиито очи да не се налеят със сълзи. Що се отнася до кралицата, тя плачела толкова горещо, че никой не успял да пророни и дума. Довели й коня, без да се бавят повече. Когато Додинел Кръвника разбрал, че нищо не ще попречи на плана на Ке, той се възмутил и започнал да обвинява краля: