Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 4
Автор неизвестен
Преди Кретиен дьо Троа във Франция е писан и друг роман за Ланселот. Кретиен не говори за него и по всяка вероятност не го познава. Интригата на Рицаря на каруцата е изградена от мотиви, които явно са липсвали в първия френски роман за Ланселот. Въпросният роман не е достигнал до нас. За него съдим по адаптацията му в 1195 г. на средновисоконемски, дело на швейцарския свещеник Улрих фон Цацихофен. Тя е озаглавена Ланцелет и представлява поредица от епизоди, връзка между които често няма. Накрая рицарят Ланцелет се оженва за красивата Иблис. Тук Гениевра е епизодична героиня. Отвлича я Валерин, а Ланселот участва в нейното освобождаване. Но любовна връзка между двамата няма. Най-вероятно от Кретиен дьо Троа води началото си идеята за любовта между кралицата и най-добрия рицар. Неговият Рицар на каруцата се различава значително от Ланцелет.
Авторът на Роман за Ланселот е повлиян много повече от първия френски роман за Ланселот. От него той заимства фигурата на крал Бан, бащата на Ланселот; след смъртта на Бан невръстният му син бива отгледан от езерна фея; дълго време младежът не знае нищо за своя произход, не знае дори името си и т.н. Ала след посвещаването на героя в рицарско звание фабулите на Ланцелет и на Роман за Ланселот се разгръщат в различни посоки.
Авторът на Роман за Ланселот заимства от творчеството на Кретиен дьо Троа редица мотиви и похвати. Най-силна е връзката между Отвличането на Гениевра и Ланселот, Рицаря на каруцата. Но авторът на Роман за Ланселот следва свой замисъл, различен и от романа на Кретиен, и от Ланцелет. Тук наблюдаваме типичния за Средновековието генезис на едно художествено произведение: новото се ражда не от разрив със старото, а като негово надграждане и продължение.
Главният герой в Отвличането на Гениевра е Ланселот. Той освобождава похитената кралица, като побеждава и накрая убива похитителя Мелеаган. Следват епизоди с приключения на група рицари на Кръглата маса, сред които се открояват Боорт, сенешалът Ке, Сагремор, Додинел, Говен, Хектор, Ивен, Мордред. Всички те са свързани по един или друг начин с Ланселот, или с Гениевра. Тези връзки осигуряват единството на романа, макар че то невинаги е видимо. Тъкмо раздробяването на интригата и множенето на героите са отличителни черти на стила на автора, който обаче не губи основната нишка. Ще се опитам да представя нейното изходно начало, както и основната й идейна ориентация.