Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 195

146. Един отшелник обяснява чудото със Светия Граал и с масите, отрупани с храна

В това състояние монсеньор Говен се отправил на път, като ридаел и плачел горчиво. Яздил през целия ден, без да пие или яде. Вечерта стигнал при някакъв отшелник на име Сегре. Светият човек все още не бил изпял вечернята и монсеньор Говен я изслушал на драго сърце. След като богослужението свършило, отшелникът изчакал монсеньор Говен да се прибере вкъщичката. Попитал го кой е той и откъде идва. Последният му отговорил без заобикалки.

— Ах, сеньор — провикнал се отшелникът, — бъдете добре дошли! Без съмнение вие сте рицарят, когото искам да срещна най-много на този свят. Ала, за Бога, къде сте прекарали нощта!

Монсеньор Говен бил толкова изнемощял, че не могъл да му отвърне и дума. Очите му се налели със сълзи. Светият човек разбрал веднага, че нещо го измъчва. Не настоял повече и само му казал:

— Сеньор, за Бога, не бъдете тъжен за това, което ви е сполетяло, защото няма човек, било то и с големи качества, който да не е преживял нещастие в един или друг момент.

— Разбира се — отвърнал монсеньор Говен, — осъзнавам добре, че такава е участта на много доблестни хора, но доколкото зная никой не е изтърпявал сам толкова много, колкото аз в последните петнадесет дни.

Разказал всичките си приключения, които му се случили през нощта. Отшелникът го слушал толкова слисан, че дълго време не могъл да пророни и дума. Когато проговорил, му рекъл:

— Сеньор, Бог ми е свидетел, наистина сте злочест, защото сте го видели и при все това не сте го разпознали.

— Сеньор, за Бога, ако знаете за какво става въпрос, кажете ми.

— Със сигурност зная — отговорил отшелникът, — това е Светият Граал, свещеният съд, в който е изтекла и съхранявана кръвта на нашия Господ! При вашето поведение нито смирено, нито покорно, е било нормално неговата храна да ви е отказана, така е и станало. Уверили сте се добре, когато са сервирали на всички, а само на вас не.