Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 187

142. Приключението със запаления гроб и изправените мечове. Говен и Хектор на кръстопътя, белязан с дървен кръст. Хектор избира пътя вляво въпреки предупредителния надпис

Това приключение изумило двамата другари. Те си признали, че не разбират добре смисъла на надписа, защото посланието е твърде неясно. Въпреки това монсеньор Говен заявил, че няма да се въздържи да види какви са приключенията на гробището. Двамата с Хектор се приближили до малката вратичка и на края на гробището забелязали запален гроб, който горял толкова силно, че пламъкът се издигал на повече от копие разстояние. Други дванадесет гробове наоколо не били засегнати от огъня. На всеки един от тях имало по един изправен меч. Това чудо удивило двамата рицари. След като дълго време се взирали в гроба, монсеньор Говен рекъл на Хектор:

— Бога ми, това е най-необикновеното приключение, което някога съм срещал! Сега сме принудени да премерим сили с него, ако искаме да напуснем с чест това място. Затова ви моля да ми позволите да отида и да узная какво означава всичко, а вие ме изчакайте тук. Не мърдайте, каквото и да ме видите да правя, чак до моето поражение или пълния ми успех.

— На драго сърце, сеньор — съгласил се Хектор.

Без да чака, монсеньор Говен пристъпил в гробището с щит на шията и препасан меч. Докато приближавал гробовете, изумлението му нараствало. Забелязал, че мечовете отгоре стоят изправени сами. Те се насочили право срещу него и му нанесли такива ужасни удари по шлема, че биха подложили на изпитание и най-здраво стъпилия човек. Бил зашеметен до такава степен, че паднал по колене и ръце на земята. Когато опитал да се изправи, усетил върху главата си да се стоварва такъв порой от удари, че бил напълно обезсилен. Свлякъл се в безсъзнание на земята и останал дълго време в това състояние.

Когато дошъл на себе си, отворил очи и осъзнал, че се намира в края на гробището, пред вратата на параклиса, там, където го чакал Хектор. Монсеньор Говен изпитал голям срам. Изправил се, решен да отиде при гроба, дори с риск да загине. Покрил главата си с щита, извадил меча от ножницата си и се отправил към гробовете. Едва се доближил до тях и мечовете се насочили срещу него. Опитал да се отбранява, както може, но напразно. Този път бил много по-притиснат от предишния. Намирал се в такова състояние, че кръвта шуртяла от носа, устата и ушите му. Страдал толкова силно и си мислел, че ще загине на място. Изпаднал в несвяст и останал дълго време така. Щом дошъл в съзнание, се намерил отново пред вратата на параклиса, но бил толкова уморен и изтощен, че едва можел да говори и да се движи. От тази гледка сърцето на Хектор се разтуптяло силно и той го попитал как е.

— Със сигурност много зле — отвърнал той. Тялото ми страда неимоверно, а сърцето ми е безутешно. Не съм мислел, че някога ще изпитам такава мъка, както в този момент. И скърбя също така, че съм най-злочестият човек, аз, който съм свикнал да бъда най-почитан от всички.