Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 184

— И дума не може да става, че някога ще се разкайвам, защото съм сигурна, че неговата храброст ще нараства постоянно. Ако го познавахте така добре както аз, нямаше да се осмелявате да го оспорвате.

141б. Докато си разменяли тези думи, от замъка излезли поне двеста въоръжени рицари, които се спуснали да помагат на хората на краля, показващи вече сериозни признаци на слабост, защото монсеньор Говен ги разгромявал. Щом се включили в турнира, те проявили такъв плам, че пред желязото на копията им не останали рицари, които да не са повалени от седлата си. Преследвали толкова плътно по петите хората на графа, че последните се видели принудени да отстъпят, защото били изправени срещу твърде многобройни противници. Всички те щели да побегнат с изключение на монсеньор Говен. Той удържал така добре на положението, че присъстващите били възхитени. Посредством упоритите си усилия задържал до себе си своите другари. Именно тогава братът на графа се присъединил към турнира, като водел със себе си триста рицари. Когато се приближили на такова разстояние, че да нямат друг избор освен да се включат в битката, се събрали в гъсти редици и отблъснали хората на краля чак до техните ограждения. Ала последните се биели добре като храбри рицари, каквито били, въпреки по-малката си численост, и устояли известно време на тези, които ги притискали отблизо. Докато се намирали в такова затруднение, от бойното поле се задал рицар, облечен с аленочервени доспехи, включително и щита, без да бъде придружаван от оръженосец или от слуга. Наблюдавал турнира и забелязал впечатляващия бой на хората на графа. Тогава взел решение да помогне на хората на краля и веднага щом последните го забелязали, започнали да крещят:

— Насам, благородни рицарю! Елате да помогнете на тези, които имат по-голяма нужда!

Той веднага застанал срещу лагера на тези, които подкрепяли монсеньор Говен. Впуснал се срещу тях и хвърлил от седлото първия, който му се изправил, после втория и третия, като се сражавал така, че с едно и също копие повалил четирима. Сетне сложил ръка на меча си и като се втурнал насред битката, проявил такава мощ при първата атака, че принудил противниците си да отстъпят с повече от стрела на арбалет разстояние. Щом го виждали да приближава, всички изпитвали ужас, защото той не нападал рицар, без да го метне от коня му. Притиснал по такъв начин противниците си, че благодарение на храбростта му хората на краля се съвзели. Що се отнася до тези от лагера на монсеньор Говен, те били поразени до такава степен, че за малко не напуснали бойното поле. В този момент зрителите по прозорците на трибуната обявили, че големият победител е рицарят с аленочервените доспехи, този, който носи аленочервен щит с бял лъв. Мълвата достигнала до монсеньор Говен, който бил отишъл да събере сили извън мястото на турнира. Един слуга го осведомил, че там се сражава някакъв рицар, най-добрият, който някога е виждал. Бил разгромил хората на графа и осигурил преимущество на хората на краля, като до преди малко първите били толкова притиснати, че се намирали в безизходица. Щом чул това, монсеньор Говен се запитал с учудване кой може да е той. Завързал шлема си и грабнал най-здравото копие, което намерил. Сетне с гръм и трясък се присъединил към турнира и се изправил срещу рицаря с аленочервените доспехи, който отново държал копие. Веднага щом се видели, се понесли един срещу друг. Конете били силни и бързи, а и рицарите се движели с бясна скорост. Нанесли си толкова жестоки удари по щитовете, че копията им се разхвърчали на парчета. Но никой не паднал от коня си и завършили своя ход, добре закрепени за стремената.