Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 183

Без да чакат повече, седнали да вечерят и се хранили в добро настроение. Хората от замъка били много щастливи от обещанието, дадено от монсеньор Говен, защото имали доверие в него, че ще спечели турнира.

На следващия ден, когато били готови, девойката се пременила така пищно, че превъзхождала всяка съперничка. Знаела добре, че ще привлича погледите на благородните и влиятелни барони и без никакво съмнение била една от най-красивите девойки на света. Напуснали замъка и яздили до върха на един хълм. В подножието му турнирът вече бил започнал на една прекрасна равнина седем левги дълга и една широка. Този ден крал Марбоас не носел доспехите си, но заповядал насред бойното поле да бъде издигната дървена трибуна, където неговата съпруга кралицата и другите дами от страната да застанат, за да наблюдават турнира. Сред тях била и една племенница на кралицата, която заявявала на висок глас, че със сигурност ще получи венеца, защото нейният приятел се сражавал най-добре от всички засега присъстващи рицари. Ала когато се появила приятелката на Танаген и чула девойката да се хвали така, й заявила, че е в заблуждение.

— Че защо? — попитала тя.

— Защото има по-добър рицар от него. Той току-що пристигна.

— И кой е той? — попитала тя.

— Бога ми, името, му няма да узнаете сега, но ще го научите скоро.

Веднага след това девойката, силно ядосана, заповядала на своята съперничка да застане до нея и да й покаже рицаря, за когото говори. Последната се подчинила и загледала рицарите, които препускали във всички посоки. От своя страна монсеньор Говен попитал Танаген в кой лагер възнамерява да застане.

— Срещу хората на краля — отвърнал той.

Когато се присъединили към лагера, който били избрали, пришпорили конете си, за да помогнат на другарите си, и монсеньор Говен се включил в редиците на сражаващите се. Веднага към него се спуснал един много храбър рицар. Те се понесли един срещу друг с цялата бързина, на която били способни конете им. Монсеньор Говен хвърлил рицаря от седлото толкова грубо, че при падането последният си счупил ръката. Без да се оттегли, монсеньор Говен се устремил срещу другите с гол меч в ръка. Удрял и разгромявал пред себе си всичко, което застигал, като повалял коне и ездачи с копието или с меча си и препускал навсякъде из бойното поле, без да пощади никого, който се осмели да му излезе насреща. Извършил такива подвизи, че по мнението на всички заслужавал да бъде провъзгласен за най-добрия. Приятелката на Танаген рекла на племенницата на краля, застанала до нея:

— Госпожице, не ви ли казах истината? Рицарят, който носи белия щит, побеждава всички.

— За Бога — възразила тя, — много бързате. Ако в момента се сражава добре, съдбата може да промени нещата. Не е във ваш интерес да изпреварвате събитията по този начин, защото вашите претенции може да не се потвърдят и да се разкайвате.