Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 169

— Вие всички сте доблестни — отвърнал другият, — но не сте се съхранили във всяко отношение така, както би трябвало.

— Сеньор — казал монсеньор Говен, — обяснете ни чудото с този меч. Защо той кърви по този начин и защо е счупен така? Нетърпелив съм да го узная.

— Разбира се — заявил рицарят, — ще ви разкажа на драго сърце, щом ме молите. Слушайте как се случи това.

133. Разказът на Елизер. Йосиф Ариматейски и сарацинът Аргон

— Монсеньор Говен — започнал рицарят, — многократно сте чували в древните истории за тази страна да се разказва за Йосиф Ариматейски, благородния рицар, който свалил тялото Христово от Светия кръст. Той дошъл на тази ивица земя, наречена Великобритания, по заповед на Твореца. Останал тук известно време със сина си и останалите си роднини и покръстил с проповеди редица езичници. Един ден, докато се разхождал, се озовал в гората Броселианда. Било петък сутрин преди пладне. Яздейки по една тясна пътечка, срещнал някакъв сарацин, яхнал едър кон и въоръжен от глава до пети с копие в ръка, щит на шията и меч, препасан на кръста. Рицарят сарацин поздравил Йосиф, който сторил същото. След като яздили известно време заедно, рицарят попитал Йосиф откъде е родом.

— Аз съм от Ариматея — отвърнал му Йосиф.

— От Ариматея ли? — попитал сарацинът. — И кой те доведе тук?

— Доведе ме — отговорил Йосиф — Този, който познава преките пътища и който е водил народа на Израел през морето — народът, преследван, за да бъде избит. Той ме доведе тук.

— И какъв си по професия?

— Лекар съм — отвърнал Йосиф.

— Лекар ли? — учудил се сарацинът. — А можеш ли да лекуваш рани?

— Разбира се.

— В такъв случай ще дойдеш с мен — рекъл той — в един мой замък, който се намира пред нас. Един от братята ми лежи там болен повече от година след нараняване в главата и така не успяхме да открием лекар, който да може да го излекува.

— За Бога — заявил Йосиф, — ще съумея да го изцеря с Божията помощ, ако той пожелае да ми се довери.

— Кой Бог? Ние винаги сме имали четирима — Мохамед, Терваган, Юпитер и Аполон и нито един от тях не прие да му се притече на помощ. А ти, как мислиш, че ще успееш и благодарение на кой от тях ще добиеш силата да го излекуваш?

— Благодарение на кой ли? И дума не може да става, че ще помоля за съдействие някой от тях, защото тяхната помощ няма никаква стойност. Ако си представяш, че те могат с нещо да са полезни, значи някой те заблуждава и ти се присмива.

— Да ме заблуждават ли? — попитал сарацинът. — С положителност не. Това не може да се случи, стига само да вярвам силно в тяхната подкрепа, защото те са всемогъщи богове, които ще властват, докато свят светува.

Думите на сарацина ядосали много Йосиф. Лицето му почервеняло от гняв и той веднага отвърнал:

— Какво означава това? Твърдиш, че образите, които хората сътворяват с ръцете си, са богове и че те имат по-голяма власт над теб, отколкото ти над тях?

— Точно така — отвърнал сарацинът. — Наистина казвам, че образите притежават власт не заради тях самите, а заради тези, чиито черти и лик въплъщават, тоест боговете, по подобие на които са създадени и в чест на които ги почитаме и издигаме в култ. Зная отлично, че образът сам по себе си няма никаква сила, но всеки един получава такава сила от този Бог, който олицетворява. Това се отнася както за образа на Мохамед, така и за всеки друг образ в зависимост от Бога, който въплъщава.