Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 168

Това приключение изумило монсеньор Говен и всичките му другари. Монсеньор Ивен се обърнал към рицаря:

— Какво е това, сеньор? Разполагате ли и с другата част на меча?

— Да — отговорил той, — ще видите другата му половина сега.

Обърнал ножницата и останалата част от меча паднала на тревата. Крайно учудени, присъстващите видели от острието му да се стичат бавно капки кръв. Монсеньор Говен се прекръстил пред това чудо. Така сторили и всички останали.

— Сеньор — попитал рицарят монсеньор Говен, — как ви се струва тази част от меча?

— Как така — реагирал той, — струва ми се цялата окървавена!

— За Бога, никога не сте виждали подобно чудо!

— Със сигурност не и ви умолявам да ми кажете истината за него.

— Разбира се, ще ви я кажа с удоволствие, но най-напред трябва вие и всеки един от вашите другари да опитате да съедините двете части на този меч.

— Ще го опитаме на драго сърце — заявил монсеньор Говен.

Рицарят се изправил и взел парче аленочервена коприна, което девойката му подала.

— Сеньор — рекла тя на монсеньор Говен, — трябва да обвиете ръцете си с този плат, защото ако се случи да се докоснете до този меч с гола ръка, без да успеете да съберете двете части, може бързо да ви сполети нещастие.

Монсеньор Говен обвил ръцете си и попитал рицаря:

— Сеньор, възможно ли е да се съединят напълно?

— Разбира се, могат да се слепят съвършено, ако вие сте този, който трябва да доведе до край великите приключения на Светия Граал.

След тези думи монсеньор Говен потънал в размисли, сърцето му се късало и сълзите потекли от очите му.

— Направете го, сеньор — казал му рицарят, — в името на Иисус Христос.

132. Изпитанието със счупения меч. Неуспехът на Говен и на неговите другари

Монсеньор Говен взел двете части на меча и ги приближил с известен страх, но не успял да ги притисне достатъчно една в друга, за да се съединят напълно. Щом видял това, той ги поставил отново на земята така, както били преди, изпитвайки толкова скръб и срам, че не знаел къде да се дене. Тогава рицарят заплакал горчиво и казал на монсеньор Говен:

— Ах, сеньор, несъмнено, след като не успях с вас, сега не зная вече към кого да се обърна.

— Сеньор, не мога да сторя повече, защото не такава е волята Божия. Моите усилия не струват нищо.

Без да чака, рицарят помолил монсеньор Говен да се изправи и предложил изпитанието на монсеньор Ивен, който също не успял. Сетне поканил Хектор, Герехет, Гахериет, Мордред и един след друг всички останали рицари, но никой не постигнал успех. Тогава рицарят попитал всеки за името му и те се представили.

— Честна дума, сеньори — рекъл им рицарят, — сега знаете, че не притежавате толкова добродетели, колкото се говори. Бог ми е свидетел, мислех, че ще открия повече добродетел в един от вас, колкото няма във всички ви заедно.

И той пак избухнал в сълзи.

— Сеньор — заявил Хектор, — сега имате доказателство, че тези, които ни считат за доблестни хора, са се заблудили.