Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 157

— За Бога — възразил Ланселот, — все още не сте ме довели до тази крайност. Но и не мисля, че един ден ще бъда принуден да ги сваля, докато мога да се защитавам, защото ще бъде твърде позорно за мен да се движа без оръжия.

— Все пак трябва да го сторите — отговорил рицарят — или ще нарушите обещанието си.

— Обещанието си? Обещал съм ви това?

— Да — отвърнал другият, — не ме ли разпознахте?

— Не — рекъл Ланселот, — ако не ми кажете кой сте вие.

— Ще ви кажа на драго сърце. Името ми е Грифон от Мопас. Именно аз ви отстъпих неотдавна моите доспехи на входа на гората на Четирите изпитания. Вие не носехте вашите, тъй като ми бяхте казали, че са откраднати. Това беше същата вечер, когато търсихте рицаря с аленочервените доспехи, който беше отвлякъл оръженосеца от шатрата, където сте се хранили. В замяна на тази услуга ми обещахте да ми дадете доспехите си при първия случай, когато ви срещна, при условие че не се сражавате в момента. Сега не се биете и затова искам доспехите, които носите. Ако откажете, ще нарушите думата си.

— Ах, сеньор — отвърнал Ланселот, — истина е, че ви ги обещах. Все пак ви умолявам, за Бога, да отложите това задължение за някой друг път. Ще постъпите благосклонно и любезно. Виждате добре, че бързам да помогна на тази дама.

— И дума да не става.

— Така ли, сеньор? Много добре, в този случай ще ги получите, дори ако трябва да умра на място, защото Бог знае, няма смисъл да живея, ако не спазвам обещанията си.

122. Гениевра припада при вида на главата, окачена на седлото на грифон, която тя взема за тази на Ланселот. Ке е победен и пленен от Грифон

Веднага след това си свалил доспехите с много трудности. Дал ги на рицаря с изключение на меча си. Когато съблякъл всичко, рицарят го огледал внимателно и видял, че навсякъде е покрит с кръв. Разкаял се силно, но все пак се облякъл, а сетне казал на Ланселот:

— Сеньор, къде отивате?

— Не зная къде възнамерява да ме заведе тази дама.

— Сеньор, ще отида на ваше място, ако желаете, а вие се върнете обратно, защото сте в много лошо състояние.

— За Бога, сеньор — намесила се старицата, — не се нуждая от вас и само той ще ме съпровожда.

— Госпожо — отвърнал Грифон, — както кажете.

Без да се бави повече, Ланселот продължил пътя си, въоръжен само с меча си.

От своя страна Грифон потеглил през гората толкова бързо, колкото можел конят му. Скоро стигнал до извора, където кралицата се забавлявала със своите девойки. Щом го видели отдалеч, го взели за Ланселот и се радвали много, докато той ги приближавал. Когато бил съвсем близо, те познали по коня, че това не е Ланселот. Погледът на кралицата бил привлечен от главата, която била окачена за дъгата на седлото му. Тя си помислила, че е на Ланселот и на мига паднала в несвяст. Щом дошла на себе си, започнала да издава сърцераздирателни жалби:

— Уви, клетата аз, ето че загина цветето на цялото земно рицарство!

После отново изгубила съзнание и всички се отдали на голямата си мъка, като удряли ръце, скубели си косите и обсипвали с хули Грифон: