Читать «Състезанието» онлайн - страница 9

Огромен жълтеникав рекламен банер покриваше най-горния етаж и с еднометрови букви оповестяваше, че вестниците на Уайтуей са спонсори на:

„УАЙТУЕЙ“, ВЪЗДУШНА НАДПРЕВАРА ОТ АТЛАНТИКА ДО ТИХИЯ ОКЕАН

Купата „Уайтуей“ и 50 000 долара ще получи първият летец, който прекоси Америка за петдесет дни!

— Страхотно предизвикателство — извика в отговор Бел, без да отлепя поглед от претъпканата улица.

Летящите машини пленяваха Айзък Бел. Следеше вманиачено развитието в тази сфера и планираше сам да си купи самолет. В последните две години десетки подобрения направиха самолетите по-бързи и по-силни. Появиха се „Райт флайър 3“, „Джун бъг“, „Силвър дарт“ с рамка от бамбук, огромните френски „Воазин“ и „Антоанета“, задвижвани от осемцилиндрови двигатели на състезателни лодки, малкият „Демоазел“ на Сантос Дюмонт, „Блерио“, успял да прекоси Ламанша, здравият „Къртис пушър“, както и „Райт“-ът на военния сигнален корпус, „Фарман 3“ и укрепеният с тел моноплан „Челере“.

Ако въобще бе възможно да прелетиш през цялата страна — а това бе голямо ако — купата на Уайтуей щеше да бъде спечелена поравно от уменията и здравите нерви на летците и от това доколко изобретателите са подобрили силата на двигателите и са оформили крилете, за да могат самолетите да маневрират по-успешно и да се изкачват по-високо.

Победителят трябваше да изминава по около двеста километра на ден — почти два часа във въздуха.

Всеки ден, загубен заради ветрове, бури, мъгли, произшествия и поправки, щеше да увеличи драстично дневните летателни часове.

— Вестниците на Уайтуей твърдят, че купата е от масивно злато — каза през смях Ван Дорн. — Хм, може би затова ни е извикал. Страх го е, че някой ще я задигне.

— Миналата година вестниците му твърдяха, че Япония ще потопи Великата бяла флотилия — отбеляза сухо Бел. — Някак успяха да стигнат до Хемптън Роудс. А, ето го и Уайтуей!

Русолявият магнат караше малък жълт открит ролс-ройс към единственото място за паркиране, останало пред сградата.

— Май Уайтуей ще го заеме — рече Ван Дорн.

Бел натисна здраво газта. Големият локомобил пое напред и изпревари ролс-ройса. После Бел натисна немощните спирачки, смени на по-ниска предавка и с димящи гуми сви право на мястото за паркиране.

— Хей! — Уайтуей размаха юмрук. — Това е моето място!

Беше едър мъж, бивша футболна звезда, започнал вече да наддава. Арогантно килнатата му глава издаваше, че още изглежда добре, заслужава всичко, което му се понрави, и е достатъчно силен, за да настоява да го получи.

Айзък Бел скочи от колата и протегна силна ръка, усмихнат приятелски.

— О, Бел, ти ли си бил. Това е моето място!

— Здрасти, Престън! Мина време. Когато казах на Мариан, че ще се видим с теб, тя ме помоли да ти пратя поздрави.

Намръщената физиономия на Уайтуей изчезна лека-полека. Мариан Морган беше годеницата на Бел — прекрасна жена, работеща в киноиндустрията. Преди време тя бе работила за Уайтуей като ръководител на проекта му „Пикчър уърлд“ — прожекции на филмирани новинарски събития във водевилните театри и кина.