Читать «Състезанието» онлайн - страница 51

Джастин Скотт

От операционната излезе един хирург с мрачен вид. Като видя, че Бел е прегърнал Лилиан, като че ли му олекна — щеше да му е по-лесно да й каже тежката новина с приятел до нея.

— Лекарят е тук — прошепна Бел.

Лилиан се обърна трескаво към хирурга:

— Кажете ми!

Лекарят се поколеба. За Айзък Бел, Лилиан Осгуд бе сестричката, която никога не бе имал. Забравяше колко е красива и колко им е трудно на повечето мъже да разговарят с нея спокойно. В този ужасен миг на Бел му се стори, че лекарят не смееше да продума, за да не я разплаче.

— Кажете ми! — повтори тя и хвана лекаря за ръката. Това сякаш му даде кураж да продължи.

— Съжалявам, госпожо Абът. Куршумът е нанесъл много поражения, разминал се е на косъм със сърцето и е строшил две ребра.

Като че ли в сърцето на Бел зейна бездна.

— Мъртъв ли е?

— Не… Още не.

— Безнадеждно ли е? — попита Лилиан.

— Щеше ми се да можех…

Бел прегърна още по-здраво момичето, което започна да се отпуска в ръцете му.

— Нищо ли не може да се направи? — попита той.

— Не… не и аз.

— А друг? — настоя Бел.

Лекарят въздъхна дълбоко.

— Само един човек би могъл да опита да направи нещо… Нюланд-Новики… В Бурските войни е разработил нови методи за операция на огнестрелни рани. За съжаление, доктор Нюланд-Новики…

— Доведете го! — извика Лилиан.

— Далеч е. На лекции в Чикаго.

Айзък Бел и Лилиан Осгуд се спогледаха с надежда.

Докторът продължи:

— Но дори Нюланд-Новики да се качи на влака навреме, съпругът ви не би преживял осемнадесетте часа, за които хирургът ще пристигне. Деветнадесет, от тук до Лонг Айлънд. Не можем да го преместим в Ню Йорк.

— Колко му остава?

— Дванадесет-четиринадесет часа, най-много.

— Къде има телефон? — попита Бел.

Докторът ги поведе към телефонната централа на болницата.

— Слава Богу, татко е вкъщи! — възкликна Лилиан, а на оператора рече: — Ню Йорк. Мъри Хил, четири, четири, четири!

Свързаха ги с имението на Осгуд Хенеси на Парк Авеню. Икономът извика мистър Осгуд.

— Татко! Слушай ме! Простреляха Арчи… Да, тежко е. В Чикаго има един хирург. Трябва ми тук след дванайсет часа.

Лекарят поклати глава и каза на Бел:

— „Туентиът сенчъри“ и „Бродуей лимитед“ са най-бързите железници в страната. И двете отнемат по осемнадесет часа. Какъв влак би могъл да ги изпревари?

Айзък Бел си позволи да се усмихне с надежда.

— Специален, по релси, освободени от движение от жп магнат, който обича дъщеря си.

— Противниците на комисар Бейкър го наричат мекушав — изсумтя Осгуд Хенеси по адрес на новоназначения комисар на Ню Йорк. — Според мен той е чудесен човек.

Пред гара Гранд Сентръл ревяха двигателите на шест коли на пътна полиция и един мотоциклет, който управлението изпробваше, за да реши дали да сформира мотоциклетен отряд или не. Сред тях ръмжеше лимузината на Хенеси, в която седяха Хенеси и дъщеря му, готови заедно с ескорта да отпрашат с пълна скорост през Манхатънския мост към окръг Насау.