Читать «Състезанието» онлайн - страница 42

Увериха се, че наблизо не спи никой, свалиха платнището от едното двойно крило, чийто силует се показа на фона на тъмното небе и разгледаха структурата му. Не разбираха много от летателни машини, но познаваха укрепваща конструкция, когато я видеха. Единствената разлика между това двойно крило и жп мост беше, че при моста конструкцията се състоеше от кръстосани стоманени прътове, а тук двете паралелни повърхности на крилото се крепяха на дървени пръти, свързани с диагонално опънати метални жици.

Когато разбраха какво дава устойчивост на крилото на фармана, братята Джонас се заеха да го отслабят. Опипом потърсиха обтегача, с който бяха опънати жиците между двете повърхности на крилото.

— Рьоблингова жица — прошепна Джордж. — Добре, че Фрост каза без триони. Щяхме да стържем по това цяла нощ.

Скрили в шепи светлината на едно фенерче, те огледаха обтегача. Около него бе увита метална нишка, за да не се разглоби от вибрациите. Внимателно премахнаха нишката, и завъртяха обтегача, за да охлабят рьоблинговата жица, и да извадят единия край от крилото. След това замениха стоманения болт с алуминиев.

Стегнаха обтегача, така че жицата отново да е опъната, върнаха подсигурителната метална нишка на мястото й и покриха крилото с платнището. Внимателно запомниха кой самолет са саботирали — Хари Фрост искаше да знае — провериха цвета на крилете с фенерчето, напуснаха хиподрума, намериха камиона и поеха към една ферма наблизо, където паркираха и заспаха. Час след това срещнаха Хари Фрост в Хемпстед, както се бяха разбрали, и му съобщиха коя машина са саботирали.

— Опишете я!

— Биплан. С една перка.

— Отпред или отзад?

— Отзад.

— Какъв цвят?

— Син.

Фрост им плати по сто долара — повече от една месечна заплата на умел механик, дори такъв с щедър шеф.

— Не е зле за една нощ — каза Джорджи Джонас на брат си по време на дългия път обратно към Бруклин.

Трябваше обаче да напълнят камиона за лед в отплата на шурея си, който им го даде за тази нощ. Претеглиха товара на един „мост“ по крайбрежието, контролиран от тръста на Американската компания за лед. Четири долара на тон.

— Какво ще кажеш за петдесет цента отстъпка? — попита Джордж.

— Независимите търговци не получават отстъпки.

Питър каза:

— Предполага се в един тон да има хиляда килограма. Защо в тона, за който платихме, има деветстотин?

— Това е лед. Топи се.

— Само че трябва да добавите няколко десетки допълнителни килограма, за да покриете това.

— Не и за независимите — каза продавачът. — Преместете камиона, препречване моста.

— Това не е честно.

— И какво ще направите по въпроса?

Взеха тролея до любимата си кръчма, като през смях си говореха как трябва да убедят Хари Фрост да реформира бизнеса с лед. Какъв рекет само. Тръстът на практика контролираше добива, преноса, съхранението, дистрибуцията и търговията с лед. Сигурно печелеха по десет милиона долара на година. Двамата Джонас се засмяха още по-силно. Хари Фрост щеше да го реформира, да. Като го превземе.