Читать «Състезанието» онлайн - страница 41

— Знам, бе, знам, че не е. Ама е състезание. Нагласени ли са нещата?

— Не са, разбира се. Надпреварата е под надзора на Американското аеронавтско общество. Честни са колкото е дълъг летният ден.

— Да бе, да, ама ей онова момиче е на Хари Фрост жена му.

— Вече няма нищо общо с него.

— Вярно?

Бел долови подигравката в гласа на мъжа. Сякаш Мъсто знаеше някаква шега, която Бел не знае.

— Какво искаш да кажеш с това, Джони?

— Не била с Хари. Що се мотае той наоколо тогава?

— Какво?! — Бел стисна ръката на Мъсто толкова силно, че букмейкърът трепна.

— Вчера видях един, дето беше същият като него.

Бел пусна ръката му, но го прикова с поглед.

— Колко добре познаваш Фрост?

Всички доказателства до момента сочеха, че човекът не е бил виждан от години на подобни публични събития.

Джони Мъсто се изпъчи гордо.

— Най-големите играчи идват при Джони Мъсто. Взимах залозите на господин Фрост, когато посещаваше Белмонт парк.

— Кога е било това?

— Де да знам. Преди четири години, май.

— Значи годината, когато хиподрумът е отворил?

— Да, май да. Повече ми се струва.

— Как изглеждаше той, Джони?

— Огромен тип, рамене като на бик. Пуснал си е брада, както на оня плакат там. — Кимна към плаката на „Ван Дорн“, където го бяха нарисували с брада. — Изглежда като на онази снимка? — Само дето му е пораснала цялата сива. Много по-дърт изглежда, отколкото преди.

— А защо тогава си сигурен, че е бил той?

— Мърмореше си, точно както преди. Блъскаше хора, все едно не са там. Ставаше целия червен без причина. Като суров бифтек червен. Точно както преди да го затворят при откачалниците.

— Ако си бил толкова сигурен, Джони, защо не го предаде, за да прибереш наградата? Пет хиляди долара са много пари, дори за букмейкъра, при когото залагат най-големите играчи.

Мъсто изгледа Бел невярващо.

— Господине, да си ходил на цирк?

— Цирк ли? За какво говориш?

— Питам, ходиш ли на цирк?

Бел реши да му угоди.

— Често. Като малък избягах от вкъщи, за да се присъединя към цирк.

— Слагал ли си си главата в устата на лъва?

— Стига, Джони! Ти си врял и кипял. Знаеш, че от „Ван Дорн“ пазим хората, които ни помагат.

— От Хари Фрост!? Не ме разсмивай!

8.

Над Белмонт парк се спусна нощ. Летците и механиците опънаха платнища върху самолетите си, за да пазят крилете от влага и завързаха машините за клинове от палатки, забити дълбоко в земята, в случай на силен вятър. След това тръгнаха към вагонния парк, за да си легнат. Някъде в далечината от една часовникова кула проехтяха единадесет удара.

На хиподрума всичко беше тихо. Изпод трибуната се показаха две сенки.

Братята Джонас бяха тръгнали от Бруклин с камион за лед и пристигнаха по светло, за да огледат терена. Сега, с луна и звезди, скрити от облаци, те вървяха смело в мрака. Пресякоха пистата и прескочиха вътрешното ограждение. Поеха към самолета на Джо Мъд, защото беше встрани от останалите и се виждаше лесно. Докато приближаваха обаче, чуха хъркане.

Забавиха ход и се промъкнаха по-близо. Двама механици с телосложение на въглищари спяха под крилете.

Джонас се отдръпнаха към далечния край, като гледаха да стоят по-далеч от моноплана на Джозефина, защото преди да се стъмни, бяха видели накацалите край него вандорнски детективи с пушки. Избраха си друга жертва, без да знаят, че е френският „Фарман“ на баронет сър Едисън Сидни Мартин.