Читать «Състезанието» онлайн - страница 39

— Наемаше водачи и носачи. Иначе — сам.

— Ходехте ли с него?

— Не, летях.

— Това разочароваше ли го?

— Не. Знаеше, че летя отпреди да се оженим. — Тя проследи с поглед един блерио, който профуча със сто километра в час покрай тях.

— Отпреди? А може ли да попитам как започнахте?

Лицето й се озари от широка усмивка.

— Избягах от вкъщи, натъпках косата си под една шапка и се престорих на момче.

Лесно й се е получило, помисли си Бел. Не изглеждаше над четиридесет и пет килограма. Тя продължи:

— Намерих си работа във фабрика за велосипеди в Скенектеди. Собственикът сглобяваше летящи машини през уикенда, а аз му помагах с двигателите. Разбирах от тях, защото помагах на баща си с машините във фермата. Един понеделник, вместо да отида на работа, се промъкнах на полето и летях.

— Без уроци?

— Че кой да ме учи? Тогава още нямаше школи. Повечето от нас са се научили сами.

— На колко сте била?

— На седемнайсет.

— И просто се качихте и полетяхте?

— Защо не? Разбирах как работи. Самолетът се издига, като избутва въздух надолу.

— И без обучение — каза Бел с усмивка, — доказахте и теоремата на Бернули, и ефекта на Вентури.

— Какво?

— Искам да кажа, че сте се научила да оформяте крилете, за да създадете над тях вакуум, който кара самолетът да се издига.

— Не! — Тя се засмя. — Не, господин Бел. Бернули и тем подобните са ми твърде засукани. Приятелят ми Марко Челере все ми мелеше на главата за Бернули. Но фактът е, че летящата машина се издига, като избутва въздух надолу. Като променяш формата на крилете просто отразяваш въздуха в противоположната посока на тази, която ти е нужна. Въздухът е чудесно нещо, господин Бел. Той е много по-силен, отколкото мислите. Една добра летателна машина като тази… — тя постави предано ръка отстрани на корпуса — … най-добрата от всички на Марко, тя кара въздухът да те носи.

Бел бе удивен от думите й. Харесваше младите хора и редовно взимаше под крилото си чираци детективи, но не можеше да си спомни някой на двадесет години да е звучал толкова ясно и убедено, колкото тази дъщеря на мандраджия от горите край река Норт.

— Никога не съм чувал толкова просто обяснение.

Но още нямаше нужната информация за привичките на съпруга й. Продължи да я разпитва, но остана с усещането, че тя не е знаела почти нищо за Хари Фрост, преди да се оженят, а след това е научила само да се страхува от него. Очите й не се отлепваха от другите самолети по тревата или в небето. Каквато и младежка обърканост и невежество да я бяха подлъгали към брак с Хари Фрост, уязвимото, наивно момиче се превръщаше в уверена жена във въздуха.

— А научихте ли още неща за самолетите от приятеля си Марко?

Джозефина въздъхна.

— Не разбирах италианския му, а той говореше много малко английски и все работеше по машините си. — Тя се пооживи. — Но ме научи на едно. Отне ми доста време да разбера какво ми казва, но накрая успях. Каза ми: „Една добра летателна машина трябва да лети — тя иска да лети.“ Не е ли чудесно?

— А вярно ли е? — попита Бел.