Читать «Състезанието» онлайн - страница 22

— Познавам те тебе.

— Какво правиш тук, Сами? Да не би Хари Фрост да държи старчески дом за мутри?

— Ти си скапан вандорнец, знам те аз.

— Как излезе от затвора?

Бледият тен на Сами подсказваше, че доскоро е бил там.

— Предсрочно ме пуснаха за добро поведение. А сега ще ти разплескам носа на хубавото личице.

— Не си ли старичък вече за тези неща, Сами?

— Така е — призна той. — Но старата ми дама Сейди ми даде две достойни синчета. Излезте, момчета! — провикна се той. — Да кажете здрасти на истински детектив от „Ван Дорн“. Забравил е да си доведе приятели.

Две по-млади и по-едри версии на Сами Спилейн се показаха на светло, прозявайки се и търкайки очи. Когато видяха Айзък Бел, те се спуснаха обратно вътре и се върнаха с дръжки от мотики, като заплашително тупкаха краищата им в дланите си. Бел не се съмняваше, че са учили занаята като биячи на стачкуващи. Баща им извади револвер „Смит и Уесън“ и го насочи към Бел.

— Какво мислиш за момчетата ми, детектив? — Спилейн се изсмя. — Крушите не падат по-далеч от дървото.

— Навсякъде бих ги познал — отвърна детективът, докато оглеждаше младежите. — Най-много си приличате по кривогледите свински очички. Но и от майка си са взели нещичко — сключените вежди. Сами, ти стигна ли до сватба със Сейди?

Обидите провокираха братята Спилейн да нападнат едновременно.

Момчетата занастъпваха и от двете страни. С отработени движения те вдигнаха дървените дръжки и прибраха лактите до телата си, за да не се откриват за атака. Разчитаха на движение от китките, за да трошат кости с дебелите си тояги.

Нападението им закри огневата линия на Сами.

Бел се обърна настрани. Когато Сами Спилейн успя да го види отново, бялата шапка на Айзък Бел падаше на тревата, а малкият му пистолет, скрит в дъното й, сочеше към лицето на бабаита. Сами понечи да насочи оръжието си към Бел, но детективът стреля пръв. Гангстерът изпусна пистолета и се строполи от бъчвата.

Изненадани, синовете му спряха настъплението си.

Баща им стискаше дясната си ръка и стенеше.

— Момчета — рече им Бел, — старецът ви реши да си почине. Защо не пуснете тояжките си, преди да ви се случи случка?

Синовете на Сами се разделиха и заобиколиха Бел от двете страни — на около четири метра един от друг и само на по два от самия него. Лесно можеха да го достигнат с тоягите си.

— Един изстрел ти остава, господин детектив — каза по-едрият. — Какво ще правиш?

Бел вдигна шапката си от земята, сложи я обратно на главата си и се прицели в мястото между тях.

— Мислех да гръмна брат ти в коляното, тъкмо ще може до края на живота си да се подпира на пръчката в ръката си. Но сега си мисля дали да не гръмна теб. — Дулото се местеше от единия към другия младеж, а след това отново застана между двамата.

— Ако гръмнеш него, ще се разправяш с мен — предупреди го дребният.

— И тук така — допълни по-едрият и с рязък смях добави: — Като в онези тройни престрелки, всеки за себе си. Който стреля пръв, губи. Само дето с брат ми сме от един отбор… Тате, добре ли си?