Читать «Състезанието» онлайн - страница 24

— Момчетата не знаят къде е Хари — изстена Сами Спилейн.

— Ти обаче знаеш.

— Хари се покри. Защо да ми казва къде е, щом не иска никой да го намери?

— На теб би ти казал — със старателно изиграно търпение отговори Бел, — за да можеш да му помагаш с пари, с оръжия, с колеги — биячи… Къде е?

— На Хари Фрост не му трябват пари от мен. И „колеги — биячи“ не му трябват.

— Човек не може да бяга без помощ.

— Не схващаш, господин детектив. Хари има пари във всяка банка в страната. Проследиш ли го до Ню Йорк, ще си вземе пари от Охайо. Проследиш ли го дотам, ще се ръкува с някой касиер в Калифорния.

Бел наблюдаваше ранения гангстер с присвити очи.

Спилейн описваше беглец, който прекрасно разбира колко голяма и разпокъсана е Америка. От онези модерни престъпници, които дори агенция от национален мащаб като „Ван Дорн“ трудно можеше да проследи през щатски граници и десетки юрисдикции. Отбеляза си наум да накара всички местни офиси на „Ван Дорн“ в страната да разпространят снимката на Фрост до всеки управител на банка на територията им. Начинанието си беше обречено — банките бяха десетки хиляди, но все пак можеха да опитат.

— Сигурно има дружки навсякъде, а?

— Не „дружки“ в смисъл на „приятели“. Но хора, които му дължат услуги. Как мислиш се добрах дотук след затвора? Хари търсеше хора за помощ, когато ще му е нужна. Търсеше ги непрестанно. Още от първото вестникарче, което набих — от първия път, когато заработих в търговския му отдел — винаги съм можел да разчитам на Хари Фрост.

— Ако знае, че ще му помагаш, трябва да ти е казал накъде е поел. Къде е той?

— Тате не знае, господине! — ревнаха в хор синовете на Сами.

— Господин Фрост го беше страх да не го хвърлят пак в лудницата.

— На никой не каза накъде ще ходи.

Айзък Бел разбираше, че няма да стигне доникъде така.

— Как избяга Фрост?

— Скочи на влак.

Релсите през градчето Норт Ривър се движеха и на север, и на юг. На север бе Канада. На юг — Саратога, Олбъни, Бостън, Чикаго или Ню Йорк.

— На юг — попита Бел — или на север?

— Север.

Значи на юг. А и с непрестанните реклами на Джозефина и участието й в надпреварата, на Фрост му стигаше да си купи вестник, за да я открие.

— Още един въпрос — каза Айзък Бел. — Ако пак ме излъжете, ще ви тикна и тримата в затвора. Къде е Марко Челере?

Сами Спилейн и синовете му се спогледаха объркани.

— Италианецът? Как така къде?

— Така. Къде?

— Мъртъв е.

— Сигурни ли сте?

— Защо, по дяволите, ще бяга иначе Хари?

Бел се зае с въпросите, на които трябваше да намери отговор, за да залови Хари Фрост, преди да е наранил Джозефина.

Докато чакаше влака за Олбъни, той прати телеграма на Грейди Форър, вандорнския човек по проучванията в Ню Йорк, за да му даде информация какво е правил Хари Фрост след ранното си пенсиониране на тридесет и пет. Поиска също така да прегледа стари вестници за сватбено обявление, което може да хвърли светлина как са се запознали и оженили Джозефина и Фрост.

Прати телеграма и на Арчи Абът в Белмонт парк, където състезателите се събираха на двукилометровата вътрешна част на една писта за конни надбягвания. Поиска Абът да попита Джозефина кога и как се е запознала с Марко Челере.