Читать «Състезанието» онлайн - страница 20

Стъпките на Бел отекнаха по празния коридор, който свършваше със стълбище, водещо надолу.

Долу имаше тежка дъбова врата, обкована с пирони. Бел разби ключалката и пред очите му се разкри огромна винарска изба, издълбана в камъка. Докато обикаляше между стойките, мерна бутилки от най-добрите реколти през последните двадесет години — няколко бутилки чудесно бордо от 69-а и 71-а, както и изключително редки екземпляри от „Лафит“ 1848 г., почти двадесет години преди барон Ротшилд да купи имението „Медок“. Фрост бе купил дори една дълга поредица „Шато д’Икем“ от реколта 1811-а — макар че, предвид ниското качество на картините горе, Бел подозираше, че някой лъжлив търговец на вино му е продал еквивалента на фалшиво платно от френската Академия по изобразително изкуство.

Бел се измъкна от избата. В една от стаите горе погледът му се закова върху сватбена снимка в рамка, сложена на масата.

Хари Фрост във фрак и цилиндър се мръщеше срещу фотоапарата. Скъпата кройка на дрехите не можеше да скрие размерите му, а цилиндърът го правеше още по-карикатурно и нелепо грамаден. Бел разгледа внимателно снимката. Всъщност Фрост не беше дебелакът, на който приличаше от пръв поглед. Имаше някаква стаена пъргавина в стойката му. Приличаше на човек, готов всеки миг да се хвърли в атака. Буен като дългорого добиче, така го бе описал Джо ван Дорн. И бърз като такова, отбеляза наум Бел, и също толкова силен.

До него Джозефина приличаше на дете. Под смелото изражение на младото й лице, прозираше и нещо друго — предчувствие за приключение, сякаш се хвърля в непознатото с надежда за успех.

Зад младоженците сковано бе подредено едно семейство, което приличаше на фермери, облечени за църква. Бел позна каменното огнище зад тях. Значи сватбата е била тук, в лагера, в тази обширна, ехтяща стая. Лицата на семейството зад младоженците си приличаха, вероятно бяха роднините на Джозефина.

Бел излезе. Обходи къщата и разгледа пристройките. Едно помещение за карети беше пригодено за стрелбище. Там зад стъклена витрина имаше цял арсенал пистолети и пушки. Зад други витрини се мъдреха мечове, саби, ками и ножове.

В гаража бяха паркирани скъпи автомобили — лимузина „Пакард“, „Палмър-Сингър“ модел 31, „Ланчиа торпедо“, а също и няколко мотоциклета. Тези машини се вписваха добре в представата на Бел за Фрост като неспокоен отшелник. Живял е като крал, но и като бандит. Лагерът бе не просто имение, но и скривалище и Фрост, като всички успешни престъпници, е бил готов за бързо бягство. Сякаш Хари Фрост е знаел, че въпреки властта и парите е само въпрос на време да извърши някое зверство, което да го превърне в беглец.

Бел погледна в ковачницата. Огнището й бе студено. В купчината метални отпадъци зърна изкривени подкови. Чикагската „визитка“ на Хари Фрост, спомни си Бел. Изкривяваше ги с голи ръце, за да знаят всички с какъв човек си имат работа. След това мутрите на Фрост трошаха прозорците на конкурентите му. Пияниците в кръчмите из Уест Сайт приемаха на доверие историята, че Фрост е убил с юмрук клайдсдейлски впрегатен кон.