Читать «Състезанието» онлайн - страница 2

— Ама той е само някакъв пияндур, господин Фрост.

— Така ли? Ами ако онзи от депото е наел детективи да го пазят?

— Луд ли си? Никакъв детектив не е този.

Юмрукът на Хари Фрост се изстреля с мощта на ковашки чук. Мъжът се стовари на една страна и притисна с ръце гърдите си. Допреди миг бе клечал до шефа си, а сега се мъчеше да си поеме дъх и усещаше как ребрата му престъргват в агония.

— Счупи ми ребрата! — изпухтя той.

Зачервен, самият Фрост едва си поемаше дъх от бяс.

— Не съм луд!

— Не си знаете силата, господин Фрост — започна другият боксьор. — Можехте да го убиете.

— Ако исках, щях да го ударя по-силно. Отървете се от този пияница!

Боксьорът се измъкна от задната част на каретата, затвори вратата зад себе си и разбута сънените вестникарчета.

— Ей, ти! — извика той след пияницата, който не го чу и сви в страничната уличка, като му спести усилието да го влачи дотам с викове и блъскане. Биячът се спусна след него и извади изпод палтото си палка.

Уличката беше тясна, с високи слепи стени от двете страни. По нея с мъка би минала и ръчна количка. Пияницата се препъваше към някакъв праг в далечния край, където светеше фенер.

— Ей, ти!

Пияницата се обърна несигурно. На керосиновата светлина златната му коса заискри. Мъжът се усмихна плахо.

— Срещали ли сме се, господине? — попита той, сякаш с надежда за малко пари назаем.

— Ще се срещнем всеки момент!

Боксьорът замахна с палката си. Беше брутално оръжие, кожена торбичка, пълна със сачми. Те й придаваха гъвкавост, така че да се нагоди според целта си, да мачка плът и кости, така че благородният профил на младежа да заприлича на телешка кайма. Пияницата реагира много бързо. С крачка напред пресече траекторията на палката и вдигна боксьора във въздуха с точно и мощно дясно кроше.

Вратата се отвори.

— Браво, хлапе!

Двама частни детективи от агенция „Ван Дорн“ — леденоокият Мак Фултън и Уолтър Кисли в карирания си костюм — хванаха падналия за ръцете и го завлачиха вътре.

— Хари Фрост ли е в онази карета?

Боксьорът не отговори.

— В нокаут е — заключи Фултън, удари му силен шамар, но без особен резултат. — Млади Айзък, не си знаеш силата!

— Дотук с първия урок по разпит на младия ни следовател — каза Кисли.

— И кой е той? — попита Фултън.

Колегите им от агенция „Ван Дор“ ги наричаха Уебър и Фийлдс, по имената на известни водевилни комици.

— Да позволиш на заподозрения да остане в съзнание — отвърна Кисли.

— За да може — изрекоха едновременно — да отговори на въпросите ти.

Младши-детектив Айзък Бел увеси нос.

— Съжалявам, господин Кисли, господин Фултън! Не исках да го ударя толкова силно.

— Учим се, докато сме живи, хлапе. Затова господин Ван Дорн изпрати колежанче като теб на нас, дъртите невежи.

— С нашия достоен пример, надява се шефът, дори богато, свястно хлапе може да се превърне в блестящ детектив.

— Междувременно, какво ще кажеш да почукаме на онази карета, за да проверим вкъщи ли си е Хари Фрост?

Тримата мъже се отправиха към края на уличката.

На ъгъла двамата партньори извадиха тежки револвери.