Читать «Олтарът на Рая» онлайн - страница 3

Макин забеляза пистолета в колана на високия и разбра, че ако ги хванат да подслушват, ги чака сигурна смърт.

Бари се разтрепери в прегръдката му. И той беше усетил опасността.

За съжаление, мъжете не се махнаха. Лечебницата се намираше точно срещу скривалището на момчетата.

Дебелакът изобщо не обърна внимание на изкъртената врата — бяха я разбили преди няколко дни с лостове и сградата бе опразнена от лекарства и санитарни материали, а приближи голата стена между две колони. Макин не успя да види какво точно направи, когато пъхна ръка зад една от колоните, но в следващия миг част от стената се завъртя и се откри таен вход.

Макин се промъкна по-близо до решетките. Баща му им беше чел приказката за Али Баба и разни истории за тайни пещери и огромни награбени богатства, скрити някъде в пустинята. Двамата с Бари обаче бяха намерили в зоопарка само кокалите и боба. Коремът на Макин закурка, когато си представи достойното за принца на крадците пиршество, което може би чакаше там долу.

— Изчакайте тук — каза дебелакът, наведе се да мине през отвора и заслиза по тъмните стъпала.

Военният остана на пост до входа. Ръката му се отпусна върху дръжката на пистолета. Погледът му се насочи към мястото, където се криеха момчетата. Макин моментално се сниши и затаи дъх. Сърцето му биеше бясно.

Дали го беше видял?

Чуха се приближаващи се към клетката стъпки и Макин притисна брат си до себе си. В следващия момент обаче чу драскането на кибритена клечка, последвано от миризма на цигарен дим. Мъжът закрачи напред-назад пред клетката, сякаш той беше зад решетките и обикаляше като някакъв отегчен тигър.

Бари се тресеше в прегръдката на Макин, пръстите му бяха впити в неговите. Ами ако мъжът влезеше в клетката и ги откриеше?

Измина цяла вечност, преди познатият хриптящ глас да отекне откъм тайния вход.

— Взех ги!

Военният хвърли цигарата на циментовия под точно до вратата на клетката и я стъпка. После тръгна към спътника си.

Дебелакът говореше задъхано. Тичал ли беше?

— Инкубаторите бяха изключени — рече хриптящият глас. — Не зная колко са издържали генераторите след спирането на тока.

Макин рискува да надникне през решетките на вратата. Дебелакът носеше метален куфар.

— Обезопасени ли са? — попита военният. Той също говореше на арабски, но с акцент.

Дебелакът приклекна, опря куфара на бедрото си и щракна закопчалките. Макин очакваше да види злато и диаманти, но вместо това в куфара имаше само бели яйца, поставени в гнезда от черна пяна. По нищо не се различаваха от кокошите яйца, които майка му купуваше от пазара.

Въпреки ужаса видът им събуди глада на Макин.

Дебелакът ги преброи, като ги оглеждаше внимателно.

— Всички са непокътнати — каза той и треперливо въздъхна от облекчение. — Ако е рекъл Бог, ембрионите са все още жизнеспособни.

— А останалата част от лабораторията?

Дебелакът затвори куфара и се изправи.

— Ще оставя на вашите хора да изгорят онова, което се пази долу. Никой никога не бива да научава какво сме открили. Не трябва да оставяме никакви следи.