Читать «Олтарът на Рая» онлайн
Джеймс Роллинс
Джеймс Ролинс
Олтарът на Рая
Йеремия, 51:37
У. Б. Йейтс
Изучаването на Природата прави човека безжалостен поне колкото самата Природа.
Х. Дж. Уелс
Благодарности
Никога не съм бил последовател на принципа „пиши за онова, което познаваш“. Къде е веселбата в подобно нещо? Все пак, бидейки ветеринар, винаги съм искал да създам книга с ветеринарен елемент. Но дори и в този случай старият принцип не е в сила. Наложи ми се да се опра на помощта на мнозина, за да дам живот на тази история. Както винаги, на първо място трябва да благодаря на моята група критици — Пени Хил, Джуди Прей, Дейв Мъри, Каролин Уилямс, Крис Кроув, Лий Гарет, Джейн О’Рива, Сали Барнс, Дени Грейсън, Ленърд Литъл, Кати Л’Еклуз, Скот Смит, Крис Смит и Уил Мъри. Огромни благодарности и на Стив Прей за неоценимата му помощ с картите. Извън тази група ще спомена Каролин Макрей и Дейвид Силвиън, които държаха живота настрана, за да мога да пиша. На д-р Скот Браун дължа някои от медицинските детайли, Чери Макартър също продължава да бъде същински извор на информация (включително и на статията за змията, излюпила се с крака с нокти… харесвам това!). Специални благодарности и на Стив и Елизабет Бери за страхотното им приятелство. И накрая, бих желал да изразя особената си признателност на четиримата, помогнали на всички етапи в създаването на този роман — на издателката ми Лиса Кош и колегата й Уенди Лий, както и на агентите ми Ръс Гейлън и Дени Барър. Те са моята истинска основа. И, както винаги, трябва да подчертая, че всички фактологични и други грешки в тази книга падат изцяло и единствено върху моите плещи.
Двете момчета стояха при клетката на лъва.
— Не искам да влизам — каза по-малкото. Стоеше плътно до брат си и стискаше здраво ръката му.
Бяха навлечени в прекалено големи за дребните им телца якета, лицата им бяха увити в шалове, на главите им имаше вълнени шапки. В този ранен час преди изгрев-слънце студът проникваше до костите им.
Трябваше да продължат да се движат.
— Бари, клетката е празна. Не бъди такъв пъзльо. Виж. — По-голямото момче, Макин, бутна черната желязна врата и видяха голите бетонни стени. В един тъмен ъгъл се въргаляха стари дъвкани кости. От тях можеше да се получи хубава супа.
Зоопаркът беше в руини. Макин си спомняше как изглеждаше доскоро. Преди половин година, на петнадесетия му рожден ден, бяха дошли на пикник в Ал Завраа, в увеселителния парк и зоологическата градина. Прекараха дълъг приятен следобед в мотаене сред клетките с маймуни, папагали, камили, вълци и мечки. Макин дори даде ябълка на една камила. Още помнеше допира на грапавите й устни върху дланта си.
А сега се взираше в същия зоопарк с други очи — стари, много по-стари, отколкото преди половин година. Всичко бе в руини, натрошени камъни и боклуци — като обитавана от призраци пустош с почернели от огъня стени, зловонни локви мръсна вода и изкорубени постройки.
