Читать «Златният дявол» онлайн - страница 8

— Много изпусна — каза ми Рок, след като се върнаха при мен. — Трябваше да ги видиш отблизо.

— Ще си наваксам с видеозаписа.

Дъф започна да рови в брезентовата торба на Рок, извади бинокъл и заоглежда джунглата, покриваща хълмовете.

— Дали там, откъдето дойде, има още такива?

— Дай ми го — каза Рок, грабна бинокъла от ръцете на Дъф и го насочи към морето. — Такива мацки не растат по дърветата.

Познавах Рок от детската градина. Говореше като Едуард Г. Робинсън дори на пет години. И изглеждаше като него.

— Виждаш ли я? — попитах.

— Да, бейби, плува по гръб.

Дъф стоеше до мен и се взираше във вълните.

— Дай ми го, Рок.

— Гледай си работата, намери си свой.

И аз посегнах.

— Роки, дай да погледна. — Той държеше бинокъла с желязна хватка. — Хайде де, Роко!

Продължителното дърпане го накара най-накрая да се предаде. Погледнах през бинокъла и забелязах момичето. То уверено се отдалечаваше от брега.

— Излъга, че плува по гръб — казах.

Дъф ставаше нетърпелив.

— Дай да видя, Джак.

— Гледай да не ти се смъкнат боксерките — отвърнах му. — Остави си дрехите тук, което значи, че скоро ще се върне.

— Или пък няма да се върне — каза Рок. — Виж я къде се е запътила.

Фокусирах лещите напред след нея и пред очите ми изникна гладък бял корпус. Свалих бинокъла и присвих очи към платнохода в залива. Дългата великолепна шхуна тихо беше пуснала котва там за цялата нощ.

Дъф грабна бинокъла от ръцете ми. Погледна през него, без да каже дума. Рок и аз надничахме към палубата на кораба, където се появи тъмна фигура с куче. Момичето едвам се виждаше във водата, близо до плавателния съд.

— Този пък какъв е? — попитах. — Мъж ли е?

— О, боже! — възкликна Дъф.

— Какво има?

— Няма да повярваш кой е.

— Я ми го дай! — каза Рок, но Дъф се отдръпна надалеч. — Кой е? — попита пак Рок.

Дъф продължаваше да се взира през бинокъла.

— Скапаният Иди Амин, ето кой.

— Черен ли е? — попитах.

Рок издърпа бинокъла от Дъф и се вгледа в мъжа.

— Иди Амин друг път!

— Прави околосветско пътешествие с кораб — каза Дъф. — Свободен като птичка. — Дъф имаше особено отношение към Иди Амин Дада. Беше ходил на курс по африканска история и бившият угандийски диктатор му беше станал любимият злодей. — Тази свиня е избила половин милион души — каза той. — Сега носи смокинг и се вози на яхта.

— Това на него е кафтан — каза Рок. — И е на не повече от 60 години. Иди трябва да е на 90…

— Струва ми се, че яде — каза Рок. — Сякаш всмуква нещо.

— Сигурно яде стриди — каза Дъф. — Иди обича стриди.

— Това не е Иди Амин — каза Рок. — А някакъв богат черен задник. — Рок ми подаде бинокъла, без дори да му го поискам. Очевидно гледката на тънещия в разкош съперник намали интереса му към момичето. Започна да си сгъва спалния чувал.

Гледах как плешивият диктатор си яде стриди, докато черното му куче седи в краката му, след това забелязах момичето да се качва по стълбата на щерна. Стъпи на палубата, отметна глава назад и хвана косата си с две ръце. Докато изстискваше водата, пред очите ми се разкри прекрасната гледка на стегнатите й гърди.