Читать «Златният дявол» онлайн

Дейвид Ангстън

Златният дявол

На баща ми, най-добрия човек, когото познавам.

Бележка на автора и благодарности

За да изясня още в началото едно възможно объркване, нека заявя направо, че аз не съм Джак Дюран. Въпреки че имаме повърхностна физическа прилика с човека, разказал ми историята, която следва, той не ми е роднина, нито приятел, дори не и бегъл познат. Както става с всички нас в някой момент от живота ни, двамата се събрахме по силата на обстоятелства само отчасти под наш контрол. Тъмната същност на тези обстоятелства е по-добре да останат в мрака, но резултатът от срещата ни лежи пред вас, огрят отвсякъде от слънчева светлина.

Дали си е струвало да преразкажа историята на Джак, оставям да прецениш ти, любопитни читателю, попаднал на тази книга. Сблъсъкът на любопитството и шанса въведе още един напълно непознат човек в заверата. Ще се постарая да бъда позитивен и ще обявя от самото начало нашата тройна среща за триумф на „случайните находки“. Този сложен термин на късмета идва от старата приказка „Тримата принцове на Серендип“. В нея се разказва за трима голобради юноши, които по време на пътешествията си открили неща, които не търсели. Тяхната история е далечно ехо на нашата. В нея е смисълът на това, което Джак казва, като цитира типичните афористични прозрения на отнесения си брат Дан: „Причинно-следствената връзка на съвпадението на последиците може и да не е сама по себе си последствие на съвпадения“.

По-лесно е да го кажеш, отколкото да го разбереш.

Сега с ваше разрешение, както и с удоволствието от продължаващото ви любопитство на участник в заверата, искам да благодаря на много хора. Те всички някога са ми били непознати, макар че сега ми е трудно да го повярвам.

Първо, на уникалния, успял съвсем сам, медиен магнат Кен Атчити, божествен литературен мениджър и дяволски съперник на тенис: твоето насърчение ми даде сили да поема риска, твоят ентусиазъм не ми позволи да се откажа, а най-вече твоето приятелство ме подкрепяше докрай.

На Томас Дън и Питър Улвъртън, двама от малкото хазартни типове, останали в книгоиздаването. Благодаря ви, че ми предложихте място край масата в такъв късен час на нощта.

На приятелите ми от AEI и Writer’s Lifeline: Чи Ли Уонг, дългогодишна сътрудничка и любима фатална жена, Андреа Макиън, чиито свежи прозрения, както винаги бяха проницателни и прагматични, Маргарет О’Конър, моя деликатен съучастник в сянка, Майкъл Кюсиак, най-младия от някогашните холивудски разказвачи, и винаги полезната и надеждна Бренда Луи, без която всички щяхме да загазим сериозно.

Тази книга дължи много на своята забележителна, внимателна и прецизна редакторка Индия Купър. Благодаря и на капитан Рик, който ръководи най-добрия плавателен чартър в Лос Анджелис и който ми помогна да премина през коварни води, на острия поглед на Дейвид Фриймън, който ме преведе през също така коварни земи, на моите търпеливи преводачи от испански Силвия Резендиз и „Джили Бийн“ Беронио, на скъпите ми приятели Рой Фрейрик и Дебра Нийл, едни от най-добрите сценаристи в Лос Анджелис, чието мнение и подкрепа високо ценя, на писателя, кинематографиста и фотографа Дърк Уейлс, който със светлия си пример ме научи какво е да си истински мъж, и на моята мъдра и винаги оцеляваща майка Рут, която вярваше въпреки домогванията на дявола и така ми даде друг красноречив урок.