Читать «Златният дявол» онлайн - страница 2

Трябва да спомена още един човек, жената, която на първата ни среща накара сърцето ми да я припознае като близък човек. Без безкрайната и непоколебима любов, която ми даде, нямаше да мога да напиша тази книга, нямаше по всяка вероятност изобщо да стана писател. Ти си моето съкровище, Джоана, и винаги ще разтуптяваш сърцето ми.

И накрая, искам да кажа няколко думи за капитан Белочек, който ако беше жив днес, без съмнение щеше да иска да благодари на великолепния Карл Сейгън за провокативната му книга „Драконите на Едем“. Лео се натъкнал на нея, докато се криел зад лавиците на библиотеката „Хук“ по време на срещата на випуска си, двайсет години след завършването в Оксфорд през 1978 година. Ако отида още по-назад, съм сигурен, че ще иска да благодари и на високоценената психоложка Мари-Луис фон Франц, на чиято забележителна лекция се озовал като младеж в Цюрих през приказната зима на 1957 година.

Като се замисля — отново Джак говори в мен — и се сетя, че тези трима наследници на Серендип вече са се върнали при звездния прах, от който са сътворени, със сигурност любимият ми капитан е в по-благоприятно положение да благодари лично.

От автора

Въпреки че голяма част от видимия свят изглежда създаден с любов, невидимите пластове са сътворени със страх.

Хърмън Мелвил

Част първа

Бродягата

Обещанието

Последната вест от брат ми Дан беше пощенска картичка, която ни прати от Пуерто Валарта. От три години пътуваше, без да се прибира, и картичката в пощенската кутия беше всичко, което успявахме да получим от него. От време на време пишеше по някой ред, колкото да ни каже къде е и че е жив. Дълбоко в себе си мама винаги се тревожеше. Мислеше, че ще го убият далеч от дома, докато търси каквото там търсеше.

Пропътува цяла Южна Америка, мина почти през всяка страна на континента и ни пращаше картички от градове, за които никога не бяхме чували — Гуайакил, Наска, Порто Алегро, Белем. Проверявахме печата и марката и след това ги намирахме на картата. Година след като тръгна, той премина Магелановите протоци на път за Тиера дел Фуего и ни прати картичка с изглед от Ушуайа, най-южния град на света. Прекара Коледа в Амазонската джунгла заедно с индианското племе кайапо. Разбрахме за това от картичка от Баранкиля, която пристигна през ранната пролет. Известно време работи с „износител“ в Каракас, като през това време се размотаваше из града с „Мото Гуци“ и вечеряше царски в хотел „Паласио“. Когато военните разбиха венецуелския наркобизнес, тон се премести в планините на Колумбия да отглежда кока заедно със селянин бунтовник на име Карлос Маркс. Мама беше неспокойна и непрекъснато очакваше „лошата вест“, която така и не пристигна. Едва по-късно тя научи, че Дан е лежал в затвора в Богота. Изпратиха и закъсняло писмо чрез американското консулство.