Читать «Черният ангел» онлайн - страница 22

Изведнъж забелязах, че вече се стъмва. Скоро ще настъпи нощта и те сигурно пак ще дойдат. Сега идват много по-често. Момиченцето, което е почти моята дъщеря, и майката, която не е съвсем моята жена. Гласовете им са все по-настоятелни, а споменът за тях в този живот — все по-размит от формите, които приемат в следващия. В началото, когато дойдоха за пръв път, не можах да ги разпозная в истинското им същество. Реших, че са фантазии на мъката, продукт на измъчения ми, разстроен от угризения и вина мозък: нали ги убиха, докато аз се напивах в една съседна кръчма. Но мина време, постепенно придобиха нови измерения, станаха някак реални. Не свикнах с присъствието им, но пък се научих да го приемам. Реални или измислени, те все така символизират любовта ми такава, каквато съм изпитвал към тях, каквато изпитвам и днес. Но днес те са нещо доста по-различно като качество, а любовта си нашепват през оголени зъби.

Няма да ни забравяш.

* * *

Нещата около мен започват да се разпадат, бледнеят и се разтварят. Не зная как да постъпя, затова оставам седнал на загниващия дървесен ствол, сред снега и леда. Напрягам се целият, повелявам на времето да спре…

* * *

Затопляше се. Бе доста по-приятно от множество дни наред. Рейчъл стоеше пред църквата, държеше Сам на ръце. До нея бе и майка й — Джоун. Дъщеря ни бе в бяло, плътно затворила очи, сякаш сънят й е мъчителен. Небето синееше приятно, но зимното слънце блестеше студено над Блак Пойнт. Пред нас се бяха подредили приятели и съседи, някои разговаряха, други пушеха. Повечето се бяха докарали като за случая, облекли официалните дрехи, други бяха използвали повода да си сложат нещо по-весело, по-колоритно, че да нарушат зимната скука. Кимнах на неколцина, стиснах нечия и друга ръка, сетне застанах при Рейчъл и Джоун.

В същия миг Сам се събуди и размаха ръчички. Прозя се, огледа се с недоразсънени очички, сетне реши, че не става нищо важно, което да я отклонява от съня, и пак задряма. Джоун пристъпи напред, попристегна големия бял шал под брадичката й — да й пази топло. Тъща ми е дребничка, волева и стабилна жена, обикновено носи минимално количество грим, а сребристата си коса подстригва доста ниско. Луис се срещна с нея за пръв път същата сутрин, запозна се, а сетне насаме — пред мен — заяви, че се стремяла да разбуди лесбийката в себе си. Посъветвах го най-внимателно този тип мнения да ги пази за себе си, за да не би Джоун Улф да реши да разбужда нещо друго в него и току-виж си намерил майстора. С нея ужким се разбирахме добре, поне повечето време, но отлично съзнавах, че често се безпокои за безопасността на дъщерята и внучката, а на практика това увеличаваше дистанцията помежду ни. Образно казано, за мен това бе като че ме зове топъл, приятен дом, но за да стигна до него, трябва да пресека голямо замръзнало езеро. Приемах, че Джоун има причини да се тревожи поради разни случвали се в миналото ми грозни неща, но този факт не променяше известното неодобрение спрямо моя милост, нито ми помагаше да го понасям по-леко. Иначе в сравнение с отношенията ми с бащата на Рейчъл, тези с Джоун бяха най-топли, направо сърдечни. Франк Улф имаше обичая, особено като удари две чашки, да завършва повечето наши срещи с думите: „И да знаеш, случи ли се нещо с дъщеря ми, мисли му…“