Читать «Спиращият войната» онлайн - страница 346

— Коя си тогава?

— Не знам — отвърна тя и кимна към далечния хоризонт. — Но мисля, че ще намеря отговора там.

Повървяха мълчаливо.

— Семейството ти ще се тревожи за теб — каза Вашер.

— Ще го преодолеят — отвърна тя.

Той помълча, после сви рамене.

— Ами добре. Всъщност ми е все едно.

Тя се усмихна. „Истина е. Не искам да се връщам.“ Принцеса Вивена беше мъртва. Умряла беше на улиците на Т’Телир. Вивена Пробуждащата нямаше никакво желание да я върне.

— Е? — попита тя след малко. — Така и не мога да го разбера. Кой точно си ти? Калад, който е започнал войната, или Миротвореца, който я е приключил?

Той не ѝ отговори веднага.

— Странно какво прави историята с човек — промълви накрая. — Хората сигурно не могат да разберат защо изведнъж се промених. Защо спрях боевете и защо върнах Привиденията, за да наложа контрол над кралството си. Тъй че решиха, че трябва да съм бил две личности. Човек наистина може да се обърка за самоличността си, когато станат такива неща.

— Хм. Но все пак си Завърнал се.

— Разбира се.

— Откъде взимаше Дъха? — попита тя. — Единия седмично, който ти е нужен, за да оцелееш?

— Носех ги с мен, над онова, което ме прави Завърнал се. В много отношения Завърналите се не са точно това, което хората си мислят. Не получават автоматично стотици хиляди Дъха.

— Но…

— Те са от Петото извисяване — прекъсна я Вашер. — Но го достигат не с броя Дихания, а с качеството. Завърналите се имат един-единствен могъщ Дъх. Той ги отвежда чак до Петото извисяване. Това е божествен Дъх, би могло да се каже. Но тялото им се храни с Дъх като…

— Като меча.

Вашер кимна.

— На Нощна кръв му е нужен само когато е изваден. Завърналите се се захранват от своя Дъх веднъж седмично. Тъй че ако не им дадеш един, по същество се самоизяждат — поглъщат онзи единствен Дъх. Това ги убива. Само че ако им даваш допълнителен Дъх, над единствения им, божествен, ще се хранят от тях всяка седмица.

— Тъй че боговете на Халандрен може да се захранват с повече от един — каза Вивена. — Биха могли да трупат Дихания, като буфер, който да ги пази живи, ако не може да им се осигури по един.

Вашер кимна и каза:

— Да. Само че няма да са зависими от религията, която да се грижи за тях.

— Така погледнато, звучи цинично.

Той сви рамене.

— Значи ще изгаряш по един Дъх седмично — каза тя. — Запасите ти ще намаляват?

Той кимна.

— Някога имах хиляди Дихания. Изядох ги всичките.

— Хиляди? Но трябват години и години, за да… — Замълча. Той беше живял над триста години. Ако поглъщаше петдесет Дъха годишно, това наистина бяха хиляди Дихания. — Доста скъп си за поддържане. Как се опазваш да не приличаш на Завърнал се? И защо не умря, когато отдаде Диханията си?

— Това са си мои тайни — отвърна той, без да я погледне. — Макар че трябваше да си се досетила, че Завърналите се могат да променят облика си.

Тя повдигна вежда.

— Имаш кръв на Завърнал се в себе си — каза той. — Кралската родословна линия. Откъде идва според теб тази способност да променяш цвета на косата си?