Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 15

Мигс стреляше отново и отново, отчаян. Изпразни един пистолет, после — втори, след което нарами пушката си и започна да редува стреляне с презареждане, колкото можеше по-бързо. Как се бяха озовали тук? Поквара, как се беше случило това? Не биваше да става така.

— Безполезно е! — извика един от мъжете му. — Ще избие всички ни, Мигс!

— Защо ти просто си стоиш там? — кресна той на защитника на закона. — Започвай най-после!

Стреля още два пъти и добави:

— Какво ти става?

— Може би се опитва да отвлече вниманието — предположи един от мъжете, — за да може приятелчето му да заобиколи барикадата и да излезе в гръб.

— Ей, това е… — започна Мигс, но се поколеба и се обърна към човека, който беше проговорил.

Кръгло лице. Обикновена шапка като за кочияш, с кръгла периферия — като бомбе, но по-плоска в горната си част. Как се казваше този? Мигс преброи хората си още веднъж.

Деветима?

Мъжът до него се усмихна, докосна шапката си с пръсти и заби юмрук право във физиономията му.

Всичко свърши зашеметяващо бързо. Онзи тип с плоската шапка просна Слинк и Гилиън, преди Мигс да успее да мигне. След това изведнъж се озова до двамата от отсрещната страна и ги събори на земята с помощта на фехтоваческите си бастунчета. Когато Мигс се обърна, опипвайки земята за пушката, която беше изпуснал, блюстителят на закона прескочи барикадата, развял ресните на пелерината след себе си, и срита Дроуърс в брадичката. После се завъртя и насочи пушката си към мъжете от другата страна.

Те пуснаха оръжията. Мигс коленичи, препотен, до една преобърната маса. Зачака изстрелите.

Такива не последваха.

— Готови сме, капитане! — извика мъжът.

Отряд констабли нахлу през вратата, като разбушува мъглите наоколо. Утринната светлина отвън и без това вече започваше да ги разпръсква. Поквара. Наистина ли бяха прекарали тук цялата нощ?

Мъжът насочи дулото надолу към Мигс.

— По-добре пусни тая пушка, приятелю — посъветва го той нехайно.

Мигс се поколеба.

— Просто ме застреляй, блюстителю на закона. Затънал съм прекалено дълбоко.

— Улучи двама констабли — каза мъжът, опрял пръст на спусъка. — Но те ще оживеят, синко. А ако зависи от мен, няма да увиснеш на бесилото. Пусни пушката.

И преди малко му бяха извикали същите тези думи пред кръчмата. Сега обаче установи, че им вярва.

— Защо? — попита той. — Можеше да ни убиеш, без да си мръднеш пръста. Защо?

— Защото — отговори мъжът, — откровено казано, ти не си струваш убийството.

Усмихна му се приятелски и добави:

— На съвестта ми вече тегнат предостатъчно неща. Пусни пушката. Ще уредим всичко.

Мигс пусна оръжието и се изправи, след което махна с ръка на Дроуърс, който тъкмо се катереше по барикадата с пистолет в ръка. Мъжът неохотно го последва и остави пистолета.

Блюстителят на закона се обърна, прехвърли се от другата страна на барикадата с един аломантичен скок и прибра скъсената си пушка в кобура на бедрото си. По-младият мъж с плоската шапка се присъедини към него, като си подсвиркваше тихичко. Явно бе свил любимия нож на Гилиън; дръжката от слонова кост се подаваше от джоба му.