Читать «Денят на пришълците» онлайн - страница 262

Анди странно го наблюдаваше.

— Такива ли бяха и за теб, Франк? Богове?

— За мен ли? Не. Дяволи, ето какви бяха за мен. Дяволи. Мразех ги. — Той се отдалечи от Анди и закрачи през колоните вцепенени, замаяни хора пред сградата на ЛАКОН. Никой не му обръщаше внимание.

Франк вървеше сред тях, взираше се в лицата им, в кухите им очи. Приличаха на сомнамбули. Беше страшно да ги гледа. Но разбираше страха им. Самият той донякъде го изпитваше. Този смут, това отчаяние го бяха обзели още в момента, в който чу, че съществата си отиват: те произтичаха от една и съща неувереност. Какво щеше да се случи със света, чудеше се Франк, след епизода със съществата?

Епизод. Ето какво беше това, знаеше го. Нашествието, завоюването, годините на извънземна власт — просто епизод, макар и много странен, в дългата история на човечеството. Петдесетина години в сравнение с хилядите. „Денят на пришълците“, ето как щяха да го наричат. И докато мислеше за това, докато му даваше името „епизод“, Франк най-после усети, че започва да излиза от мъглата, обгръщала го през последните няколко часа.

Тези години бяха променили всичко, да. Винаги ставаше така след такива епизоди. Но не за пръв път огромно бедствие преобразяваше света. Бе се случвало многократно. Бяха идвали асирийците, монголските орди, надпетите, Черната смърт или извънземните същества от звездите — каквото и да е — и после всичко се беше променяло.

Но все пак, помисли си Франк, каквото и да се случеше, основното винаги си оставаше: закуска, обяд, любов, секс, слънчеви лъчи, дъжд, страх, надежда, амбиция, мечти, удовлетворение, разочарование, победа, разгром, младост, старост, раждане, смърт. Съществата са дошли и разрушили всичко установено и стабилно само Бог знае защо, а после си отидоха Бог знае защо, а ние все още сме тук и сега трябва да започнем отначало, също така неизбежно, както започва пролетта, след като зимата свърши работата си с нас. Сега трябва да започнем отначало. Бог знае защо, да, а ние не знаем. Когато се върнеше в ранчото, трябваше да поговори с Халид за това.

— Франк?

Анди се беше приближил иззад него. Франк го погледна през рамо, но не каза нищо.

— Добре ли си, Франк?

— Разбира се, че съм добре.

— Обикаляше сред тези хора. Нещо страшно те измъчва. И на теб ти липсват съществата, това ли е?

— Казах ти, че ги мразя. Че са дяволи. Но да, да, в известен смисъл наистина ми липсват. Защото сега зная, че никога няма да имам възможност да убия нито едно от тях. — Франк се завъртя и погледна Анди право в очите. — Знаеш ли, когато ми каза, че си отиват, аз побеснях. След смъртта на баща ми толкова ужасно исках да съм онзи, който ще ги прогони. Макар да знаех, че навярно не сме способни да го направим. Но сега съвсем ненадейно изгубих дори възможността да опитам.