Читать «Повелителката на Авалон» онлайн - страница 7

Кайлеан се покашля, за да прочисти гърлото си. Чудеше се какво да каже.

— Коя си ти и какво искаш от мен? — проговори тя рязко.

— От теб не искам нищо — засега — отвърна също тъй рязко непознатата. — Не ти трябва да знаеш името ми. Дошла съм заради Гауен. Но ти си ме виждала, Лястовичке, макар че не помниш кога.

„Лястовичке…“ Жената проговори на езика на Хиберния. При звука на името, което носеше като дете и не бе чувала почти четиридесет години, Кайлеан замълча.

Изведнъж почувства отново ударите, болката между бедрата, и най-ужасното — усещането, че е опозорена и омърсена завинаги. Мъжът, който я изнасили тогава, я бе заплашил, че ще я убие, ако разкаже някому какво се е случило, Тя бе убедена, че само морето ще измие срама й. И бе се запрепъвала през храсталаците към ръба на високата скала. Искаше да се хвърли във вълните, които се пенеха долу в ниското.

Тогава между камъните се бе изправила една сянка. Когато дойде по-наблизо, се видя, че това е зряла жена, макар че не бе по-висока от нея. И тази жена я бе прегърнала, бе започнала да я утешава с нежност, която родната й майка никога не бе проявявала към нея, повтаряйки името, с което я наричаха тогава. Накрая момичето бе заспало в прегръдките й.

Когато се събуди, видя, че някой бе я измил. Вече почти не изпитваше болка, а споменът за изпитания ужас й се струваше далечен като лош сън.

— Кралицата… — прошепна тя. Години по-късно наученото при друидите и помогна да разбере коя е жената, която я спаси. Но сега вниманието на жената бе съсредоточено върху Гауен.

— Господарю, отредено е аз да те поведа към съдбата ти. Чакай ме на брега на езерото — аз ще дойда скоро, за да те взема със себе си.

Тя се поклони отново, макар и не толкова дълбоко, и в същия миг просто изчезна — сякаш никога не се бе появявала.

Кайлеан притвори очи. Инстинктът правилно й бе подсказал да доведе Гауен на Авалон. Щом самата Кралица на феите бе дошла да го посрещне, то неговото присъствие тук сигурно имаше някакъв дълбок смисъл. Ейлан бе срещала Мерлин веднъж, във виденията си. Какво бе й обещал той? Макар и римлянин, бащата на това момче бе загинал като крал — за да спаси своите. Имаше ли това някакво значение. За миг й се стори, че започва да разбира жертвата на Ейлан.

Гауен издаде някакъв задавен звук и това я върна към действителността. Момчето беше бяло като платно.

— Коя беше тя? Защо се обърна към мен?

Маргед хвърли поглед към Кайлеан, сетне към момчето, повдигна вежди, и жрицата се зачуди дали другите изобщо са видели нещо. Кайлеан отвърна:

— Тя е Кралицата на Древните — на народа на феите. Веднъж, много отдавна, тя спаси живота ми. В наши дни феите вече рядко се появяват на местата, където живеят хората — и тя не би дошла тук без причина. Но защо е дошла — това не знам.

— Тя ми се поклони — Гауен преглътна и попита с едва доловим глас: — Ще ме пуснеш ли да отида с нея, втора майко?

— Аз да те пусна? Никога не бих посмяла да й се противя. Дойде ли за теб, трябва да си готов да я последваш.

Той вдигна поглед към нея. Проблясването на ясните му сиви очи внезапно й напомни за Ейлан.