Читать «Повелителката на Авалон» онлайн - страница 8

— Значи нямам избор. И все пак, няма да тръгна с нея, докато не отговори на въпросите ми!

— Никога не бих се осмелила да оспорвам решенията ти, Повелителко — поде Ейлунед, — но все пак, откъде ти дойде на ума да доведеш момче на тази възраст сред нас?

Кайлеан отпи глътка вода от чашата си, направена от рог, и я постави с въздишка обратно на масата. През шестте месеца, откак жриците дойдоха на Авалон, по-младата жена сякаш не правеше нищо друго, освен да оспорва решенията й. Зачуди се дали Ейлунед успява да заблуди поне себе си с престореното си смирение. Беше едва на тридесет години, но изглеждаше по-възрастна — слаба, смръщена и вечно заета с това, което вършат другите. Но все пак бе добросъвестна и вършеше добра работа като заместничка на Кайлеан.

Другите жени почувстваха напрежението между двете, отвърнаха поглед и се заеха отново с храната си. Дългата зала на сградата в подножието на Тор изглеждаше достатъчно голяма, когато друидите я изградиха за тях в началото на лятото. Но щом се разчу за новия Дом на девиците, запристигаха нови и нови момичета, и Кайлеан си мислеше, че ще трябва да разширят постройката до другото лято.

— Друидите вземат и по-млади момчета на обучение — каза тя спокойно. Отблясъците на огъня играеха по гладкото лице на Гауен и за миг той й се стори много по-възрастен.

— Ами нека го вземат тогава! Не му е тук мястото… — Ейлунед изгледа гневно момчето. Гауен подири с поглед закрилата на Кайлеан, преди да гребне отново в паницата с каша от просо и боб. Дика и Лизанда, двете най-малки момичета, се закискаха, а Гауен се изчерви и се чудеше накъде да гледа.

— Говорих с Куномаглос и уредих засега момчето да спи при стария Бранос, барда. Това ще те задоволи ли? — попита Кайлеан кисело.

— Отлична идея! — кимна Ейлунед. — Старецът едва се държи. Все ме е страх, че някоя нощ може да се спъне и да падне в огнището, или пък да се заблуди и да хлътне в езерото…

Така беше наистина, но Маргед бе предпочела да даде момчето при него заради добротата му, а не заради старческата му слабост.

— Но кое е това момче все пак? — настоя Рианон, седнала от другата й страна, и разлюля червеникавите си къдрици. — Да не би да е някое от децата, дадени за отглеждане във Вернеметон? И какво се случи, когато ти отиде там? Из страната се носят всякакви странни слухове… — тя загледа очаквателно върховната жрица.

— Момчето е сирак — въздъхна Кайлеан. — Нямам представа какво сте чули и какво — не, но истината е, че Господарката на Вернеметон е мъртва. Имаше бунт. Друидското братство из северните земи се разпиля, а загинаха и някои от по-възрастните жрици — Диеда вече не е между живите. И аз не знам дали ще просъществува Горския храм — ако това не стане, ние ще останем последните пазителки на древната мъдрост, и само ние ще можем да я предаваме от поколение на поколение.

Дали Ейлан не е предчувствала съдбата си? Дали не е знаела, че единствено преселниците на Авалон ще оцелеят?

Другите жрици се бяха изправили на местата си с разширени очи. Ако си мислеха, че Ейлан и останалите са станали жертва на римляните, толкова по-добре. Кайлеан не обичаше Бендейгид, сегашния върховен друид, но макар и безумец, той си оставаше един от тях.