Читать «Повелителката на Авалон» онлайн - страница 25

— Какво има? Можеш спокойно да ми казваш всичко, което те безпокои. Невинаги ще мога да ти отговарям, но ти можеш винаги да питаш, и ако не мога да сторя или да ти позволя нещо, винаги ще ти обяснявам защо.

— Ти попречи на двамата ловци да преследват елена. Защо? И защо те ти се подчиниха?

— Те живеят по тези земи и знаят отлично, че е неразумно да не се подчиняват на заповедите ми. Що се отнася до елена, нито един ловец от племената на Древните не би посегнал на него съзнателно. Кралят-елен може да бъде убит само от Крал…

— Но ние нямаме крал — прошепна той, убеден, че е близо до отговора на въпросите си. Не беше обаче убеден, че действително иска да го узнае.

— Още не — отвърна Кралицата и добави: — Елате.

Сетне се обърна и тръгна обратно по пътеката, по която бяха дошли.

Гауен каза подтиснато:

— Ще ми се изобщо да не се връщам. За хората, които живеят на Тор, съм само нежелано бреме.

За негово учудване Кралицата не се опита да го разубеди, нито пък почна да разяснява добрите намерения на настойниците му. Беше привикнал възрастните винаги да подкрепят казаното от други възрастни.

Вместо това Кралицата се поколеба. После каза замислено:

— И на мен ми се ще да не трябваше да се връщаш. Не искам да се чувстваш нещастен. Но всекиму се налага рано или късно да върши неща, които не обича, или пък които не му се удават. И макар че за мен би било чест да отгледам дете с твоя произход, а и винаги съм искала да имам син, който да израсне заедно с дъщеря ми, необходимо е да останеш в храма, поне толкова, колкото трябва, за да се изучиш за друид. Това познание е нужно и на дъщеря ми.

Гауен обмисли думите й, после каза:

— Но аз всъщност съвсем не искам да бъда друид.

— Не съм казала, че ще станеш друид. Казах само, че това обучение ти е необходимо, за да срещнеш достойно предопределението си.

— А какво е то? — избухна Гауен неочаквано.

— Нямам право да ти кажа.

— Нямаш право или не искаш? — извика той и видя как Сианна побледня. Не му се искаше да се кара с майка й пред нея, но трябваше да узнае истината.

Кралицата на феите го гледа дълго и мълчаливо. После поде:

— Когато видиш облаците червени, сякаш от гняв, знаеш, че денят ще бъде дъждовен, нали? Но не можеш да кажеш със сигурност кога ще завали и силен ли ще е дъждът. Същото е и с вътрешния свят на човека. Аз познавам неговите сезони, приливите и отливите. Познавам знаците и силите, които го управляват. Виждам, че у теб има сила, дете. Звездният поток се вие около теб също както водите се завихрят над скрито под повърхността им дърво. Знам, че това не може да те успокои, но мога само да ти кажа, че пристигането ти тук не е случайно. Но каква точно е целта на събитията, които те доведоха тук, не знам. А дори да знаех, нямаше да ми бъде позволено да говоря за това — защото хората много често вършат тъкмо това, което не бива, в опитите си да избегнат сбъдването на някое пророчество.

Гауен я изслуша, макар вече да не хранеше надежда да разбере нещо. После попита:

— Ще те видя ли пак, Кралице?

— О, в това можеш да бъдеш сигурен. Нали родната ми дъщеря ще живее сред девиците на Авалон? Когато идвам да я видя, ще навестявам и теб. Обещаваш ли да бдиш над нея, когато сте сред друидите, както тя бдя над теб в гората?