Читать «Повелителката на Авалон» онлайн - страница 27

— Не те познавам. Трябва да си друид.

Монахът, който бе вървял в редицата преди стареца — висок мъж с груба кожа и оредяваща коса, се обърна и го загледа мрачно. Но старецът вдигна ръка — жестът му можеше да бъде и укор, и благословия, и другият, все още намръщен, се обърна и сподири останалите по пътечката към пчелните кошери.

Гауен се изправи, поуспокоен от любезното държане на стареца.

— Не съм друид, господарю. Сирак съм и втората ми майка ме доведе тук, защото нямам други роднини. Но майка ми бе жрица на друидите, и един ден сигурно и аз ще стана друид.

Старият човек го загледа, леко изненадан.

— Тъй ли? Чувал съм, че друидските жрици полагат обет за девственост, също като нашите момичета, и не се женят, нито пък раждат деца.

— Вярно е — отвърна Гауен и си припомни някои думи, изтървани от Ейлунед в моменти, когато си мислеше, че той не може да я чуе. — Намират се хора, които казват, че изобщо не е трябвало да се раждам. Или че е трябвало да ЗАГИНА ЗАедно с майка си.

Старият свещенослужител му отправи поглед, изпълнен със съчувствие.

— Когато Спасителят бе сред нас, той съчувстваше всекиму. Прояви разбиране и към една блудница. А за малките деца казваше, че царството небесно е тяхно. Но не помня някога да е питал за някое дете законородено ли е или не.

Гауен се смръщи. Нима този стар свещеник искаше да каже, че и неговата душа има стойност? Не устоя и зададе гласно въпроса си.

— Душите на всички люде са еднакво скъпи на Единия Бог, момченце. Твоята с също тъй ценна, както и душата на всеки друг.

— Единия Бог ли? — повтори Гауен. — Нима твоят Бог, който и да е той, мисли, че моята душа му принадлежи, макар че аз не му се кланям?

Свещеникът каза меко:

— Първата истина на твоята вяра, а също и на моята, гласи, че под каквито и имена да призоваваме Бог, той е един. Бог е Единоначалие — както над християни, така и над друиди.

Той се усмихна и се отправи с вдървена походка към скамейката, поставена до малкия трънен храст. После поде отново:

— Обсъждахме безсмъртните си души, а още не се знаем по име! Братята, които ръководят певците, са Брон, който е женен за сестра ми, и Аланус. Павел е най-новият член на братството ни. А пък аз съм Йосиф и братята МЕ имат за свой духовен отец. Ако твоят роден баща няма нищо против, бих се радвал и ти да ме имаш за такъв.

Гауен впери очи в стареца.

— Така и не можах да видя родния си баща. Сега той е мъртъв и никой не знае какво би казал, ако беше жив. А пък майка ми… Нея познавах, но… — той преглътна и си припомни снощния сън — не знаех, че между мене и нея има някаква връзка.

Старецът го погледна замислено, сетне въздъхна и каза:

— Каза, че си сирак, но това не е вярно. Имаш и майка, и баща…

— Да, в отвъдния свят… — започна Гауен, но старият човек го прекъсна:

— До теб и около теб. Бог е баща и майка за теб. Но ти имаш майка и тук, в реалния свят — нима не си осиновен от младата жрица Кайлеан?

— Кайлеан млада? — Гауен едва се удържа да не се разсмее.