Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 8

Той нямаше дори нищожен шанс. Първо, Медисън промени състезанието в „Съчетано отстраняване с тест за издръжливост“, в което дузина и половина пилоти-убийци жадуваха кръвта на Хелър. Второ, още доста по-рано Ломбар бе уредил да повредят волтарианския преобразовател на елементи, който Хелър използваше вместо карбуратор. Оставаха му броени часове работа, твърде малко, за да завърши Хелър състезанието.

Но за да съм твърдо уверен, че ще бъде спрян, последвах съвета на преподавателите си от Апарата: ако искаш работата да бъде свършена както трябва, повери я на някой друг.

Наех двама снайперисти, въоръжих ги с пушки със заглушители и телескопични прицели и ги облякох в бяло, за да се слеят със снега, който неспирно валеше вече три дни. Наех микробус с чудесно отопление, намерих си добро място на хълмче с изглед към пистата Сприйпорт на Лонг Айлънд, нагласих звънеца на екрана за Хелър, за да ме събуди, когато и той стане от сън, и се настаних удобно за през нощта.

Ако „колите-бомби“ не успееха да го спрат, щеше да успее куршум „0.30-06 Ускорител“, излитащ от цевта с 1224 метра в секунда.

Легнах си с усмивка на уста.

Хелър беше обречен!

Първа глава

Сигналът от наблюдателния екран на Хелър ме събуди. Още нямаше и четири сутринта! Сигурно беше твърде изнервен дори и за този съдбовен съботен ден, за да се вдигне толкова рано. После се сетих, че магистралите към пистата на Сприйпорт ще бъдат претъпкани от тълпи, снегорини и коли. Хелър искаше да ги изпревари.

Бях прекарал нощта в колата, спрях я на хълм с изглед към пистата. Въпреки вцепеняващия мраз навън отоплението поддържаше уютна температура във фургона отзад. Извадих екрана, за да видя какви ги върши Хелър. Благодарение на волтарианската технология, „бръмбарчетата“, имплантирани до неговите очни и слухови нерви, предаваха при всякаква температура.

Намираше се в стая на мотел. И понеже си беше Джетеро Хелър, изми си зъбите с въртящата се четка и се облече много спретнато в червен, топъл състезателен екип. Подреди си инструментите. После надяна на лицето си противоснежна маска и излезе. Навън бушуваше виелица. Едва се виждаше на десетина метра в светлините на паркинга пред мотела.

Явно пренасяше всичко необходимо в кабината на своя полуприцеп, защото на „петото колело“ нямаше прикачено ремарке. Огромното метално туловище на влекача си стоеше безгрижно, грамадните тръби на ауспуха стърчаха отзад като фабрични комини. Името на фирмата отпред гласеше „Питърбилт“. От размерите на кабината се досетих, че беше от онези страховити дизелови машини с петстотин коня в двигателя, които понякога също участваха в състезания. Но след малко отхвърлих хрумването си, че този ден щеше да се състезава с камиона. Нямаше да му разрешат.

Той обиколи машината. На всяко от десетте великански колела имаше тежки вериги. Щеше да се нуждае от тях, защото снегът натрупваше и се носеше в мрака.