Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 10

Другата врата тъкмо се отваряше. Хелър пусна спирачката. Задницата на влекача се блъсна с трясък във вратата на гаража.

Вратата на кабината рязко се затвори и приклещи ръката на другия нападател.

Кракът на Хелър удари като мълния и отвори широко вратата.

Вторият мъж литна и се стовари по гръб на земята.

Хелър дръпна ръчната спирачка. Затършува по пода на кабината. Намери големия револвер на първия.

И излетя с плонж от кабината!

Претърколи се по снега.

Вторият мъж бе станал и бягаше. Хелър дръпна петлето на ударника. Частите на револвера като че се бяха слепнали от студа.

Вторият мъж, който едва се различаваше в лъчите на фаровете през трупащия сняг, се обърна на бегом и стреля назад.

Хелър не можеше да накара своето оръжие да стреля. Беше засекло от студа. Другият изчезна. Хелър захвърли безполезния револвер.

Обърна се към влекача. Беше плътно притиснат към вдигащата се врата на гаража. Двигателят работеше на празни обороти. Спирачките държаха здраво. Вратата, която се повдигаше отдолу, беше непоклатимо заклещена на мястото си.

Хелър огледа другите врати на редицата гаражи. Снегът бе навял големи преспи пред тях. Но пред тази нямаше сняг.

Очите му се впериха в единственото прозорче горе на вратата, широко двайсетина сантиметра.

Върна се, където лежеше първият нападнал го мъж. Онзи тип беше много мъртъв. С хлътнал навътре череп. Под качулката на зимния анорак носеше шапка. Хелър я смъкна от главата на трупа. Скочи в кабината и взе пръчка за мерене нивото на горивото. Сложи шапката върху нея и вдигна пръчката пред прозорчето.

БУМ!

Стъклото се пръсна. Шапката отлетя нанякъде.

Писък на рикоширал куршум, потънал в нощта.

Изстрелът прозвуча твърде глухо, дойде от вътрешността на гаража, където бяха ремаркето и „Кадилакът“. Прозорчето се намираше твърде високо, за да се настани там снайпер.

Хелър изтича до една работилница наблизо и дръпна нагоре вратата й. Вътре не се виждаше ясно. Той не включи осветлението. Наоколо имаше сандъци с инструменти. Отвори един. Сложи си азбестови ръкавици и взе голяма резачка.

Втурна се обратно към влекача. От гаража глухо гръмнаха още два изстрела. Онези се опитваха някак да отворят вратата със стрелба.

Двойният ауспух стърчеше над кабината в нощта. Хелър преряза прикрепящите скоби на едната тръба с две бързи движения на инструмента.

Сграбчи тръбата с две ръце. Хромираната извивка долу подаде лесно.

Дърпаше тръбата назад и още назад, напъха края й през прозорчето!

БУМ!

Глухият изстрел отвътре се опитваше да избие тръбата.

Хелър заклещи бълващия дим ауспух.

Скочи в кабината и пришпори двигателя!

Пълнеше гаража с отработени дизелови газове. С въглероден окис.

БУМ!

Още един приглушен изстрел отвътре.

Тръбата си стоеше на мястото.

Хелър се смъкна от кабината. Сваляше червения си анорак.

Смъкна анорака цвят хаки от мъртвеца и с усилие напъха трупа в червения.

Извлече тялото откъм дясната страна на кабината, малко по-надалече. Точно на границата между светлината от фаровете и мрака. Остави го с лицето надолу в плитка пряспа и с ритници нахвърля малко сняг върху краката.