Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 7

Заключение: Хелър е източникът на моите проблеми и трябва да бъде убит чрез бавни изтезания.

Това е пример за земната психология и психиатрия в действие. Те никога не са ми изневерявали. Използвах ги да държа изкъсо разни отрепки, като онези двамата несръчни агенти на Апарата — Рат и Търб.

Освен това ги приложих на онзи побъркан наемен убиец Гунсалмо Силва, когато научих, че е бил нает да охранява моята единствена любима Утанч. Това диво пустинно цвете от Каракум трябваше да бъде пазено, но не и от Силва. Така че аз хитроумно го убедих да се заеме с убийството на директора на ЦРУ, най-самоубийствената задача от всички възможни. После отведох Утанч със себе си в Съединените щати. Ето така трябва да прилагате психологията в своя полза.

Пътуването до Щатите се оказа доста полезно. Освен че получих фалшиви документи на федерален служител, аз се срещнах лично с „Човека“ — Делбърт Дж. Роксентър. Той и неговият адвокат Бери ми бяха особено благодарни, че ги известих за плана на Хелър да произвежда евтино и незамърсяващо гориво. (В края на краищата отиде ли си Роксентър от сцената, с него си отива и планът на Ломбар Хист да се изкачи от директорското място на Апарата до трона на Императора.)

Благодарение на този мой безценен принос бях заклет за член на организацията и „Мис Мир“ сложи на гърдите ми невидима татуировка като „шпеонин“ на фамилията Роксентър — така тя хитро кодира думата, за да не я разбере никой. Чудесно момиче.

Бери ме посвети във връзките с обществеността. За да спре Хелър, той нае Медисън, познат и като Чуруликащото Куку.

Хелър бе донесъл малък волтариански преобразовател на елементи, който беше в състояние да произвежда гориво от едва ли не всякакви материали. Искаше да го демонстрира в своя „Кадилак“ в състезание за издръжливост с хиляда обиколки на пистата в Сприйпорт. Е, и Чуруликащият Дж. се залови за работа.

Медисън създаде двойник на Хелър и го нарече Гениалното хлапе и докато Хелър се подготвяше за състезанието, Чуруликащият Дж. пускаше една подир друга истории по първите страници на вестниците, в които фалшивото Гениално хлапе предизвикваше всички пилоти по света. Пробута Хлапето в телевизионни шоупрограми, където то се нахвърляше срещу петролните компании. Поставяше рекламни табла, самолети изписваха съобщения по небето, препълваше новините по радиостанциите. Рекламната лавина за състезанието беше най-грандиозното нещо, случвало се в масмедиите от цели епохи насам.

Хелър не можеше да проумее защо всички вестници, радиостанции и телевизии твърдяха, че са взели интервюта от него. А той си работеше по своя „Кади“. Отгоре на всичкото с щръкналата си челюст, стърчащите зъби и очилата това Гениално хлапе дори не напомняше за Хелър!

Твърде малко знаеше той за правилата във връзките с обществеността! Медисън не се нуждаеше от неговото съгласие. И истината нямаше нищо общо с това. Стандартът, по който Медисън работеше, гласеше: „Прави онова, с което ще се наместиш на първа страница“. Затова просто съчиняваше и фабрикуваше историйките си една след друга, а Хелър свиваше рамене и продължаваше да работи в своя гараж до Сприйпорт.