Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 74

Върнах се.

— Инксуич — казах. — Искам двадесет хиляди.

Тя вдигна ръце над клавиатурата. Екранът остана празен. Попълни разписка и ми я даде да подпиша. Написах „Джордж Вашингтон“. Тя взе разписката и грижливо отброи 20 000 долара от сейфа.

Отново пусна всички пари в чантата си!

Намесих се:

— Я почакайте, мис Пинч. Според мен така не е правилно.

Очите й се взираха в мен много, ама много враждебно.

— Така се оправят нещата — изсъска тя.

Излязох. Може би назовавах не която трябваше сума!

Върнах се.

— Инксуич. Искам четиридесет хиляди.

Тя отново мина през цялата процедура. Само че този път се подписах „Бенедикт Арнолд“, за да я сплаша.

Тя извади парите от сейфа.

Да, пусна всичките 40 000 долара в чантата си!

— ТАКА СЕ ОПРАВЯТ СКАПАНИТЕ НЕЩА! — изкрещя тя.

Отказах се. Излязох и започнах да размишлявам. Нямах никакво време за губене. Ако се бавех прекалено дълго, Бери, току-виж, пак се обадил и ще ми връчат още една сметка за нанесени на хотела щети на сума 18 932.27 долара.

Разходих се наоколо. Тогава ме осени вдъхновението. Трябваше да се върна и да говоря с отговорника по сигурността.

Влязох право при него.

На бюрото му имаше купчина пачки.

Прикри ги с шапката си.

— Значи така се оправят нещата — казах.

Излязох. Бързо минавах през фоайета и коридори, които бях запомнил преди. Този път наистина имах какво да докладвам като „шпеонин“ на фамилията. Подкупни служители! Намерих вратата на личния кабинет на мис Пийс.

Почуках.

Тя отвори едва-едва.

Съобщих й:

— Като „шпеонин“ на фамилията искам да докладвам на мистър Роксентър нещо относно негови служители.

Виждал съм през живота си достатъчно разкривени от ярост лица. Нейното биеше всички по точки.

— К’во си мислиш бе, че ще те пусна да ме изтропаш ли? Разкарай се оттука бе, „бибип“ такъв!

Отидох си.

Нищо не потръгна добре!

Но в момента не можех да измисля как да се справя с проблема, затова се махнах.

Трета глава

Но как, в името на всички Адове, да стигна до „Мес Стрийт“ 42? Твърде далече беше да тичам дотам.

Тръгнах по улицата. И пак внезапно вдъхновение! Видях полицейска кола. Размахах картата си.

— Трябва спешно да извърша обиск на „Мес Стрийт“. Закарайте ме.

— Не сме момчета за всичко на разни скапани федерални типчета — отвърна единият полицай и ме изгледа неприязнено.

Номерът не мина.

Запътих се към една пресечка. Там имаше паркирани коли. Успокоих се. В края на краищата престъплението е най-доброто средство. Осъзнах колко съм се отпуснал на тази планета, чак до загуба на навиците си от Апарата. Минавах край колите и надзъртах дали някой не е оставил ключовете на таблото.

Нямах късмет. Чувал съм, че коли се палят и без ключове, но не знаех как се прави.

Няколко входа по-нататък видях камион за пренасяне на покъщнина, беше с внушителни размери. Тъкмо изнасяха от него диван и го слагаха на товарна количка, за да го внесат в сградата.

Аха!

Веднага се прокраднах към кабината. Когато шофьорът и помощникът му се махнаха, скочих в камиона. Ето ги и ключовете! Запалих, с грохот и стържене превключих на скорост, понесох се с рев напред!