Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 73

На бегом откараха строго охраняваното си оборудване.

На улицата завиха сирени.

С извънредно точно изпълнени маневри те си отидоха.

Утанч изпълзя изпод леглото си, бледа и трепереща. Трясна и заключи вратата си под носа ми доста по-силно от обикновено.

Лекарят на хотела спешно преливаше кръв на момчето от прислугата.

Смутено се приближиха хора от ремонтната група и започнаха да оправят поразиите, доколкото можеха.

Появи се управителят.

— Имам два въпроса, ако позволите. Въпрос първи — да не сте беглец от Русия? И въпрос втори — да не сте таен член на Обединеното командване?

Бях малко разстроен. И затова отговорих неправилно:

— И на двата ви въпроса — „не“.

— Добре — каза той. — Тогава ето ви сметката за щетите.

Беше на сума 18 932.27 долара плюс компенсация за похабеното момче, чиято цена тепърва трябваше да се установи.

Това мигновено ми вдъхна крайна решителност!

Втора глава

Първо най-важното.

ПАРИ!

Трябваше веднага да се срещна с отговорника по сигурността. Но проблемът беше как да стигна дотам. Почти самоубийство е да се качиш в нюйоркско такси с тридесет и пет цента в джоба. Знаех, че не бива да опитвам разговор с Утанч след такова трясване на вратата. Налагаше се да ходя.

Увит дебело срещу студа, скоро вече пухтях и се потях на юг, към „Роксентър Плаца“. Беше само след няколко квартала.

Завих по „Сакс“ и със свирещи дробове минах през „Ченъл Гардънз“, смразен от гледката на толкова много голи спортисти-статуи насред заледените шадравани. Накрая стигнах до сградата на „Октопус Ойл“.

Отговорникът по сигурността седеше с метнати върху бюрото крака, за да облекчи няколкото си шкембета след обяда.

Размахах пред него картата си на федерален агент.

— Инксуич — представих се. — Идвам по изключително важен за фирмата проблем.

Той въведе името ми в компютъра, екранът остана празен.

— Какъв е проблемът? — попита, докато смъкваше краката си на пода.

— Вашата мис Пинч на гише 13 не е обучена за работата си. Мис Гребол не й е казала как да се отнася с един „шпеонин“ на фамилията!

— Хо, хо! — произнесе той.

Провери зареден ли е револверът му, взе дебела палка и излязохме.

Останах отвън. А той влезе право в клетката на зверовете, също като дресьор на лъвове. Сграбчи мис Пинч за рамото и я натика в едно килерче отзад.

Чуха се няколко резки звука. Удари.

Почти веднага отговорникът по сигурността се появи. Мина край мен с думите:

— Така се оправят нещата.

На секундата застанах пред гише 13. Мис Пинч седеше там с мъжките си дрехи и стиснатите устни. Едното й око започваше да посинява.

— Инксуич — казах. — Искам двадесет хиляди.

Тя занатиска бутоните. Екранът на компютъра остана празен. Попълни разписка и ми я даде да подпиша. Надрасках името „Томас Джеферсън“. Тя прибра разписката и внимателно отброи 20 000 долара от сейфа.

И ги прибра в чантата си!

Не беше схванала правилно урока.

Попитах я:

— Сигурна ли сте, че така е редно?

— Така се оправят нещата — враждебно ми отвърна тя.

Излязох. Май беше пораздрусана. Струваше си да й дам време, за да се опомни и да заработи нормално.