Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 51

Хванаха ги на секундата.

Мъже с черни палта и ниско нахлупени шапки ги понесоха въпреки съпротивата им към ръба и с шумни плясъци ги метнаха в ледената вода.

Четвърти човек изведнъж се втурна от опашката и доброволно се метна от пристана!

Чиновникът с микрофона продължи:

— Сега, след като се отървахме от тези мръсни „бибипци“, процедурата по наемането на служители може да продължи. Господа, благодаря ви за лоялната подкрепа на новото ръководство.

Чу се слаб приветствен вик.

Опашките пак се размърдаха напред.

Хелър зарея поглед към водата.

Рибарска лодка прибираше Флагрант и останалите. Хелър пак премести погледа си към Бейб.

Китката й се умори. Тя спря движението на хората с обърната надолу длан. После протегна ръка, някой притича и сложи в нея чаша червено вино.

Обърна се към Хелър, лицето й беше студено като зимната река. Впи в него сивите си очи.

От гласа й лъхаше мраз:

— Ти загуби онова състезание — Помълча за по-голямо впечатление. — Все ти повтарям, Джером, че не бива да губиш. Това е лош навик, Джером. Това е навик, който не заслужава никаква снизходителност! Зная, че проявих небрежност. Зная, че не винаги съм била добра майка за тебе. Но това въобще не променя положението, Джером.

— Много съжалявам, мисис Корлеоне.

— А и вестниците разпространяват лоши неща за тебе, Джером.

— Съжалявам, мисис Корлеоне. Не знам откъде идва всичко това. Аз…

— Джером, вестниците са нещо много гадно. Не бива да гуляеш с репортери. Това ще унищожи доброто ти име. Трябва да си особено внимателен с кои хора поддържаш връзки. Не бива да общуваш с престъпни типове като репортерите. Разбра ли ме, Джером?

— Да, мисис Корлеоне. Много съжалявам…

— Престани да ме прекъсваш и не се опитвай да отклоняваш разговора. Нямаш дори едничко извинение, което заслужава внимание! Ти беше много, много лошо момче, Джером. Първо губиш едно съвсем лесно състезание. После се появяваш из цялата преса. И не само погубваш цялото си бъдеще — гласът й се засили, стана по-остър, — ами и жената на кмета тази сутрин ме държа половин час на телефона, за да ми дрънка какви ли не ужасии! Само за тебе и за отрицателното отношение на пресата към тебе!

Тя яростно захвърли чашата червено вино. Пръсна се и плисна като кръв.

От гласа й стаята затрепера!

— ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ТЕ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ! СПРИ ТЕЗИ „БИБИПСКИ“ ВРАЖДЕБНИ СТАТИИ!

Тя се извърна към своите екрани.

Бум-бум изглежда забеляза признак, който не говореше нищо на Хелър.

— По-добре тръгвай с мен — прошепна в ухото му. — Ако останеш още, тя непременно ще се разгневи.

Махнаха се оттам и се върнаха при таксито. Бум-бум сгази още две забрани за паркиране и измъкна колата от пристана.

Хелър седеше отзад, опрял брадичка в гърдите си. Накрая заговори през разделящото кабината стъкло:

— Не мога нищо да направя с лошата си слава. Но мога да опитам нещо друго. Бум-бум, какво най-много харесва Бейб?

— Бейб ли? Що за щур въпрос! Като всички останали жени много си пада по бижутерия.

— Сигурен ли си? — попита Хелър.

— Абсолютно. Два-три диаманта и те вече мъркат.

— Добре. Откарай ме до „Тифани“.