Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 52

Прекосиха града и след малко Хелър стоеше пред щанда и разговаряше с любезен продавач. Хелър прегледа какво ли не, табличка след табличка скъпоценности върху черно кадифе. Нищо не му хареса. В един момент щракна с пръсти, осенен от вдъхновение.

— Изработвате ли бижутерия по проекти на клиенти? Искам нещо по-разнежващо.

— Разбира се — отговори продавачът. — Последвайте ме.

Остави Хелър в отдела по дизайн с един тип, който приличаше на художник. Онзи мислеше, че ще трябва да помага в рисунките. Но Хелър сграбчи парче кадастрон и няколко цвята фулмастери и се увлече да твори.

Що за дяволски измислици? Той изобразяваше Суверенния Герб на своята родина — провинция Аталанта на планетата Манко! Две кръстосани бластерни оръдия, стрелящи в зелено на фона на бяло небе, в кръг от червен пламък. Случайно бях видял как нарисува това под думите „Принц Кавкалсия“ на влекача, с който долетяхме до Земята. По-разнежващо ли? С кръстосани бластерни оръдия? Какво си беше наумил?

На въпросите му дизайнерът отговори така:

— Да, можем да го изработим като тиара. Разбира се, гербът ще бъде отпред, прикрепен с полукоронет. Полето ще направим от диаманти, оръдията от оникс, бластерните изстрели, както вие ги наричате, ще бъдат от изумруди, а огненият кръг от рубини. Всичко това върху бяло злато, разбира се, за да няма дисонанс.

— Колко? — попита Хелър.

Повикаха още хора и след доста изчисления му съобщиха, че могат да изпълнят поръчката срещу 65 000 долара.

Хелър порови из джобовете си. У себе си имаше само 12 000 долара.

— В момента разполагам само с това.

— За аванс е достатъчно — увериха го. — Можете да доплатите остатъка, когато изпълним поръчката.

— И кога ще стане това?

— Наближават коледните празници. Вече сме претоварени. Няколко седмици… добре ли е?

Той им даде дванадесетте хиляди. Но успях да съзра някаква потиснатост в него. До този момент не бях осъзнал, че и Хелър е разорен. Каза им да направят най-доброто, на което са способни, и си тръгна.

Аз ликувах. Изи щеше да му изсмуче наличните. Никога нямаше да разполага с парите, за да получи тиарата!

Прегръщах се сам. Медисън беше най-истинската скъпоценност!

Пресата вече оказваше натиск. Не само убиваше жестоко представата за Хелър, но вече го лишаваше от подкрепата на неговите приятели. Струваше си да поразсъждавам за това. Бях привърженик на преките удари с нож и пистолет, но вече ми се отваряха очите за възможностите, криещи се в медиите! Каква чудесна болка причиняваха! Човек можеше да съсипва живота на другите като едното нищо!

О, дори не се досещах какво ми предстои да видя тепърва!

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ЧАСТ

Първа глава

Щеше ми се да позадържа по-дълго тези маниакални състояния, толкова са приятни. Но още същата нощ депресията взе да надига гнусната си глава.

Прескачах от един телевизионен канал на друг в търсене на хубава анимация и случайно попаднах на програмата „Закъснял с 59 минути и половина“. Там участваше Гениалното хлапе!

На главата му се мъдреше малка колежанска шапчица, държеше знаменце. Наоколо бяха струпани купища книги, зад тях едва се виждаше водещият на предаването.