Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 26

Разпознах намерението им по това, че щом минеха край трибуните, всички намаляваха скоростта. Направиха още една обиколка, а Хелър си проправяше път между тях, сякаш не съществуваха.

Той караше с повече от 150 мили в час. През цялото време беше нащрек, предвиждаше маневрите на другите пилоти и винаги измисляше нещо преди тях. „Кадилакът“ приличаше на стелеща се по пистата червена лента. Моторът му ръмжеше с тържествуваща мощ.

Другите осем коли се подредиха в нещо като неравен кръг с огромна празнина в средата. Четирима пилоти предпочетоха по правата отсечка страната откъм трибуните, останалите четирима — отсрещния край. Не се и опитваха да правят обиколки. Подреждаха се в абосолютно ясна схема за унищожаване на противника.

И телевизионният, и радиокоментаторът дърдореха възбудено, че нещо се готвело.

И Хелър знаеше какво му се готви. Изведнъж натисна спирачките. Превключи на по-ниска скорост, вероятно за да има по-голям запас от внезапно ускорение.

„Кадилакът“ наближи очакващия го кръг с някакви си шестдесет мили в час.

Стигна до външния край на празното пространство.

Колите се втурнаха към него!

„Кадилакът“ ускори със страхотен вой.

Стържещ трясък!

Чука Малоун се натресе в друга кола!

А „Кадилакът“ мина през дупката и отпраши нататък!

Другите промениха тактиката. Обърнаха, за да ударят на задна следващия път. Изглеждаше ми като съгласувана маневра, а и те можеха да се чуват един друг, ако викнат по-силно.

Клопката за Хелър зейна подканящо.

Той явно смяташе и сега просто да мине през тях.

Пилотите-убийци подкараха назад. Щяха да го смажат!

Той неочаквано натисна спирачки и рязко изви волана наляво.

Завъртя се в пълен кръг.

А убийците се сблъскаха накуп!

Хелър не беше сред тях!

Той овладя колата, пришпори двигателя и мина край противниците, като едва не закачи струпалата се пред трибуните барикада.

Беше ги заобиколил, като се възползва от току-що освободилата се част от пистата.

Тълпата врещеше от радост!

Убийците успяха да освободят колите си. Виковете станаха по-гръмогласни. Наредиха пак засадата.

Хелър влезе в завоя.

Но каквото и да замисляше, то така и не можа да се осъществи.

Тъкмо излизаше от далечния край на пистата с около седемдесет мили в час, когато двигателят му загасна!

А му оставаха само стотина метра до убийците.

Вероятно си мислеше, че може да се промъкне.

Беше се качил високо по наклонената писта. Под колелата му имаше дебел слой навят сняг, който рязко снижаваше скоростта му.

И нищо не можеше да направи.

Отиваше право към отворения за него център със замлъкнал двигател. Пълзеше с двайсетина мили в час.

ТРЯСЪК!

Всички се събраха в безформен куп.

А капакът на двигателя пред Хелър се нажежаваше до вишневочервено!

Карбураторът се беше стопил!

Той светкавично разкопча предпазния си колан.

Бързо промуши ръка през прозореца и се хвана за покрива на колата.

— Сбогом, „Кадилак Брогъм Купе д’Елеганс“! Ти не си виновен!

И какъвто си беше атлет, ловко се издърпа през прозореца.