Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 24

Вихрушката отслабваше и налиташе отново безброй пъти. Обиколките следваха една подир друга.

Телевизионният канал „Шест и седем осми“ работеше задъхано като ревящите коли.

„Сигурен съм, че ще предизвикам тръпка на възбуда в нашите зрители, като им съобщя, че Гениалното хлапе, което на няколко пъти загуби позицията си на водач, сега си я възвърна. Условията на пистата вдъхват ужас. Аха, ето го и Джеб Тошуа. Той е на 101 години. Джеб, ти спомняш ли си някога да е имало толкова скапана писта?

— Май беше осемдесе и трета, когато ми изчезна котката…

— Благодаря ти, Джеб. Кола номер 7, това е Дъгън Камата, тъкмо влиза в бокса. Зарежда гориво… Не, отпива глътка уиски «Пийграмс». Вижте блаженството на лицето на Дъгън Камата, докато излива половин литър в гърлото си! Прекъсваме за няколко думи от нашия спонсор — уиски «Пийграмс»!“

Квартет от момчета запя:

„Уиски, уиски, уиски ми дай!

Налей ми «Пийграмс» и с мен не си играй!“

На екрана пак се появи картина от състезанието.

„В момента Дъгън Камата излиза от бокса. Ето го, маха към камерата. Ей, той се изпречи точно на пътя на Гениалното хлапе! Но Хлапето наби спирачки и го заобиколи!

Номер 7 — това е Дъгън Камата, приятели — сега е… Не! Отскочи като билярдна топка от номер 8! Проби оградата! Дъгън литна във въздуха. Колата се преобръща! Пада на покрива си! Избухва в пламъци! Той е заклещен вътре! И също избухва в пламъци.

Сега отново ще ви покажем забавено тези кадри.“

Катастрофата мудно се точеше на екрана.

Чу се нисък стържещ глас:

„Махнете тези «бибипски» кадри или ви спираме кранчето от рекламите!“

Пред избухващия Дъгън на секундата блеснаха букви:

СИМУЛИРАН МОНТАЖ

Още една кола поднесе и се заби в преспите. Друга допълзя в своя бокс с гръмнал радиатор и прегрял двигател.

Сега само единадесет състезатели продължаваха. Времето полека пълзеше към три следобед. Хелър устремно летеше под възторжените крясъци от трибуните, колата му пръскаше снежни гейзери и се провираше ловко в пролуките между съперниците. Това ми се струваше безкрайно отвратително. Напрегнато се взирах в часовника си — според плана този карбуратор трябваше да се повреди съвсем скоро и с Хелър беше свършено.

Но през последния половин час той толкова очебийно увеличи преднината си, че някои от другите пилоти явно започваха да смятат състезанието за провал, ако не го изхвърлят.

И вместо да навъртат обиколки, някои сега маневрираха само и само да се врежат в Хелър, когато минава край тях.

Номер 10, Бенсън Блъскача, който караше оръфан пикап „Интернешънъл“, причакваше в засада до близкия край на овалната писта. Разбирах, че се канеше да мине отвътре по завоя и да се забие като таран в Хелър.

„Кадилакът“ навлезе в завоя със скърцане на спирачките, после ускори, приплъзваше се в разхвърчалия се сняг.

Блъскача изстиска всичко възможно от своята трошка, втурна се успоредно, прицелен в лявото предно колело на Хелър.

През воя на измъчените мотори се чу гласът на Блъскача: