Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 18

Инспекторите искаха да знаят дали в колелата има мотори. В такъв случай смятаха да забранят употребата им, защото се очакваше да са колела, а не двигатели.

— Само ги заземявам — каза Хелър. — Днес наоколо има доста електричество. Няма никакви мотори в колелата.

Значи всичко беше както трябва. Инспекторите имаха достатъчно ум в главите да не дразнят онази тълпа. Въпреки силния студ хората крещяха и виеха от кеф.

Снегът вече валеше пет пъти по-плътно отпреди. Току-що свършената от снегорините работа беше бързо заличена.

До старта оставаха двайсетина минути. Хелър се качи в кабината на „Питърбилт“. Съблече се и навлече дреха, която ми приличаше на изолиращ скафандър. Отгоре облече дебел състезателен гащеризон от червена изкуствена кожа, който имаше и отопление. На краката си сложи обточени с кожа каучукови ботуши с грамадни метални пластини по подметките.

Внезапно разбрах, че надпреварите при ужасен студ не са нещо ново за него. Ами че космонавтите хвърчаха из пространството при температури, доближаващи абсолютната нула! Днешните минус десет градуса по Фаренхайт може би му се струваха доста топличко време!

На ръцете си сложи волтариански изолиращи ръкавици. После нахлупи на главата си червена състезателна каска с микрофон пред устата, явно имаше и радио. Спусна затъмнения предпазник.

Слезе от кабината и се вмъкна в „Кадилака“. Включи двигателя да загрее. По цялата редица боксове през снега се чуваше как пилотите-убийци загряваха моторите на колите. Шумът беше тътнещ и заплашителен. Валеше още по-силно.

Хелър закопча колана, провери бързото освобождаване и пак го закопча. Хората от екипа в бокса правеха своите последни проверки.

Хелър заговори в микрофона:

— Там ли си, Фенси-Денси?

В слушалките се обади нечий глас:

— Там съм.

Чакай, чакай. Кой е пък този Фенси-Денси? И къде беше това „там“?

Помислих, че проверява как работи радиовръзката с екипа в бокса.

Съдията с флагчето и стартиращата кола излязоха на пистата, мъчеха се да стигнат до местата си.

Хелър увеличи оборотите на „Кадилака“.

— Като музика е — отбеляза застаналият до прозореца Майк.

Внезапно си спомних, че трябва да пусна секундомера си. В карбуратора на Хелър вече оставаха към пет часа работа. Но нямах намерение да чакам дотогава.

Някой даде сигнал. Хелър завъртя волана, за да излезе на стартовата площадка.

— Бай-бай, Хелър — казах аз.

О, как щях да се наслаждавам на провала на този „бибипец“! Неговия и на неговите смрадливи, снобски правила и обноски на Флотски офицер! Гнусната му популярност след малко щеше да се разсее като дим!

Пета глава

Внезапен порив на вятъра поразреди снега и тълпите видяха, че „Кадилакът“ е тръгнал към старта. Гръмотевичен рев от поздрави изригна над трибуните: „Гениалното хлапе!“, „Гениалното хлапе!“, „Ей го там!“, „Разкатай ги, Хлапе!“

Радиото:

„Кола номер 1, самото Гениално хлапе, се движи към мястото си на старта. Вижте я само тази прекрасна кола!“

И наистина, от удобното си място, дори през виелицата, можех да видя как на пистата проблясваше червено петно. Сигурно хората в бокса бяха почистили снега от колата в последния миг.