Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 16

Каквито и лъжи да разправяха жителите на Флорида за тамошното време, те само подчертаваха жестокостта на ставащото тук. Пелени от бял сняг се стелеха върху напълно замръзналата околност. Движението по пътищата го превръщаше в каша, незабавно втвърдяваща се в мръсен лед. Когато подадох от прозореца на колата носа си и бинокъла, те не закъсняха да замръзнат. Търсех своите снайперисти. От тази височина би трябвало да ги забележа. Но снежната завеса скриваше всичко.

Тълпите не се насочваха към Флорида. Увити така, че приличаха на подвижни планини, те се скупчваха тук, в Сприйпорт, за да гледат състезанието на Гениалното хлапе.

Хелър се опитваше да види Бокс 1. Дори прозорчето в покритото със сняг предно стъкло се заледяваше и той бе принуден постоянно да нагрява стъклото отвътре, за да вижда поне нещо.

Полека наближаваше девет. Радиото бърбореше:

„… а идват още хора. Никаква вест за Гениалното хлапе досега. Другите пилоти имаха среща с официалните лица. А, ето го Чука Малоун. Чук, как мина срещата?

— Господ да го убие, ама тоя сняг ту ще спира, ту ще почва целия ден. Не можеш да поддържаш чиста тая «бибипната» писта. Нужни са ни вериги и шипове, за да има състезание. А ония проклети от Бога чиновници не щат да отменят правилата. Никакво състезание няма да има!“

Зазвучаха високоговорителите пред трибуните:

„Дами и господа, за съжаление принудени сме да съобщим, че пилотите отказаха да се състезават без вериги и шипове. Журито няма да промени правилата на…“

Ревяща вълна от гняв се разнесе по откритата местност. Десет хиляди души виеха от ярост. Побесняха!

Пак високоговорителите:

„Дами и господа, умоляваме ви да запазите спокойствие. Моля ви, успокойте се, дами и господа…“

Ръмжене, шум от чупене.

И забързан усилен глас:

„Само преди минута журито постигна съгласие за ново решение. Ще отменят всякакви правила относно веригите, шиповете и гумите! Състезание ще има!“

Хелър промърмори:

— Точно това чаках.

За миг снегът поспря. През наблюдателната си дупка Хелър гледаше как два огромни пикапа минаха през портала. Завиха и спряха до Бокс 1. И на двата имаше надписи:

От пикапите наизскачаха много мъже.

Чувствах се, сякаш ми потънаха гемиите. Хората на Майк Мутационе щяха да бъдат негов екип в бокса! Какво ли още имаше да става?

Хелър се пресегна и взе пилотска каска. Спусна затъмнения предпазник, покриващ цялото лице. Включи полуприцепа на скорост и запълзя бавно покрай претъпкания път, за да се промуши до портала.

При будката на пазача той спусна стъклото на прозореца. Държеше карта от NASCAR и десетдоларова банкнота. Човекът от охраната рязко си пое дъх. Хелър бързо каза:

— Недей да викаш кой е дошъл.

Пазачът си затвори устата, взе банкнотата и Хелър влезе. Спря до Бокс 1.

Майк отвори вратата.

— Адски бързахме, Хлапе, обаче сколасахме. От три нощи не сме спирали работата. И ти събрах страхотен екип за бокса.

Хелър подаде на Майк боклукчийския чувал.