Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 19

Включих своя малък преносим цветен телевизор. Да, една от камерите беше насочена право в него. Започнаха да показват и останалите. Колите-убийци, поне каквото се виждаше от тях под натрупания сняг, бяха истински развалини — очукани обикновени автомобили без стъкла, подбрани тъкмо защото за нищо не ставаха. Трябваше да призная, че сред тях „Кадилакът“ изглеждаше като аристократ до пропаднали пияници.

Чука Малоун имаше нещо като високоговорител в черната си кола. Що за измишльотина беше това? Недорязана катафалка ли? Той се развика:

— Ей, „бибип“ такъв, открадна ми стартовото място! Когато се разправя с тебе, няма да е останало достатъчно от колата ти, та да се завлечеш до моргата с нея!

Тълпата запищя и завика.

Хелър зави и се настани точно зад стартиращата кола и точно пред останалите състезатели. Щяха да обиколят пистата веднъж, преди да им дадат сигнал за началото.

Що за ужасна писта! Всички напъни на снегорините бяха отишли напразно. Двайсет сантиметра сняг покриваше асфалта. Налитащият вятър носеше още. Колелата прорязваха улеи и каквото се стопеше под тях, мигновено се превръщаше в лед.

Внезапно лъчите на едва надигналото се слънце пробиха под облаците. Още валеше!

Изведнъж радиото се обади:

„Десет часът е! Хем грее слънце, хем вали сняг. Всички залагания за времето се провалиха! Но ето ги, те се завъртяха по пистата, наближават трибуните. Стартерът се изтегля. Съдията размаха флагчето! ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ИЗХВЪРЧА КАТО СНАРЯД!“

Хелър беше натиснал газта докрай. „Кадилакът“ изскочи напред с мощно ръмжене.

Разтърсващият вой на другите коли се включи в шумотевицата. Моят екран и телевизорът едва не паднаха от поставките си заради усилващия се рев.

Хората по трибуните пощръкляха! Пищяха, развяваха одеяла, подканяха Хелър да кара още по-бързо.

Гласът на говорителя на пистата — изтънял, думите слети от бързане, сякаш сам той подкарваше колите — се надигна над грохота:

„Номер 1 вече направи половин обиколка. Другите се опитват да стопят разликата. Номер 2, Чука Малоун, го преследва плътно. Номер 12 току-що задмина номер 5. Номер 12 е Браг Убиеца. Той кара ошушкан до голи ламарини малък камион GMC. Вижте го как пришпорва! Задмина Чука Малоун. Браг Убиеца предизвиква водача!“

Виждах това и от хълмчето. Хелър ускоряваше. Едва задържаше номер 12 вдясно от себе си.

Снегът хвърчеше нагоре от бясно въртящите се колела. Бели парцали влитаха през липсващите стъкла и се лепяха по пилотите. Продължаващият да вали сняг натрупваше по каската на Хелър.

Но той въпреки това виждаше ясно. Не можех да го проумея. После се сетих, че неговата каска сигурно има нагревател и предпазникът отпред е покрит с вещество, недопускащо задържането на вода. Ето, той вече си служеше с измама!

Убийците не се блъскаха един друг. Движеха се в разтеглена колона, опитваха да догонят водача. Разбрах, че бяха постигнали негласна уговорка помежду си — първо да докопат Гениалното хлапе!

О, колко съгласен бях с тях!