Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 161

Тя беше много хитра жена. Не само обучаваше хора, които да играят на сцената, ами и самата тя владееше всевъзможни трикове. Налагаше се да я следя неотлъчно. Ако не си върнех онези фалшификати, щяха да ми махнат главата. Стреснах се от страшната мисъл, че Боуч може да се е раздрънкал, преди да умре. Или е оставил нещо написано. Да, нямах избор — трябваше да си ги върна. Отсега нататък паролата беше — винаги нащрек.

Единадесета глава

Върнах се при еднопосочния прозорец, за да следя как напредва операцията.

Тя лежеше в кротка голота, без да усеща какво става с нея.

Прахд си вършеше работата с бързи и ловки движения. Незнайно защо направи какви ли не измервания с какви ли не прибори и сонди, записваше всичко в таблица. Отвори грамаден том и свери нещо. Зърнах страницата — отгоре беше написано „Манко“. Е, прав беше. Тя произхождаше от Манко.

Обърна се към мен и ми даде знак да изляза в коридора. Срещнахме се там. Той ми показа книгата.

— Дамата принадлежи към аристокрацията на Аталанта.

Кисело си отбелязах на ум, че тя пак стана „дамата“.

— Да — потвърдих.

— Това обяснява всичко.

— Кое? — раздразнено попитах аз.

— Съвършенството. Тя е продукт на десетки хиляди години подбор. Аристократите са сключвали брак само с най-умните и красивите извън своя кръг. Вие разбирате ли, че нейната…

О, Богове, спестете ми речите на специалист, оседлал любимата си тема като буен кон!

— Ти ще я правиш ли тази операция или не?

— Само исках да знаете, че се бъркате в живота на аристокрацията. Нали разбирате, че за това дават смъртна присъда?

— Казах ти вече! — застърга гласът ми. — Официално тя не съществува! Ако я заколиш, никой с нищо няма да те накаже.

Той се върна в операционната. А аз се върнах до прозореца. Прахд се наведе и отблизо огледа глезените й. После огледа и китките. Изви глава към мен и кимна. Най-после се убеди.

Знаех какво е видял. Когато държат някого седмици наред окован в електрически белезници на ръцете и краката, те оставят бледи белези от изгаряне. А нея сигурно са държали в окови с месеци — след ареста, при прехвърлянето й на Волтар и по време на процеса, преди Апаратът да я прибере. Значи и тя имаше белезите.

Прахд се залови на работа. Забърка своите „клетъчни супи“. Обработи белега над веждата и след малко стерилизира двете следящи устройства, после ги имплантира. Покри ги с костна и тъканна паста, освети мястото с катализатор на заздравяването.

Зае се с белезите на глезените и китките. Някак не ми харесваше маниерът му на работа. Вършеше всичко с плавните движения на художник, накланяше глава и оглеждаше резултата. Тъп „бибипец“!

Насочи нови светлини към глезените и китките, после затършува за още белези и петна по кожата. Откри някакви отдавнашни следи от одиране по ребрата отдясно, под гърдата — вероятно от ноктите на някой див звяр, който е дресирала. Погрижи се за тях. Намери малки белези от изгаряния по лявото й бедро. За тези знаех от какво са — „жилото“ на Ломбар. Оправи ги. После огледа навсякъде голото й тяло с някакъв уред. Не намери други задравели рани.