Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 162

Превърза обработените места и аз си въобразих, че това е всичко.

Но не! Взе комплект малки инструменти и се зае с върховете на пръстите й. Не можех да схвана с какво се занимаваше. Най-сетне проумях. Той й правеше маникюр!

И то като истински майстор. След това мина откъм стъпалата й, за да направи и педикюр! Също както трябва.

Помислих, че сега вече трябва да привършва. Но не! Измъкна друг комплект инструменти. Отвори устата й и представете си само, започна да чисти и излъсква зъбите й!

Няма спасение от идиотите! И без да прави усмивката й ослепително ярка, беше си достатъчно смъртоносна!

Все пак и това мина, той освободи челюстите й и отстъпи назад. Огледа дългото голо тяло. Загрижено издърпа още една лампа на гъвкава рамка, включи я и прокара светлинния конус от главата до петите на графинята. Застана да се порадва на резултата. След това направи същото още веднъж. Внимателно я обърна и подложи гърба й на същата процедура.

Искаше тя да има загар!

Е, признавам, че след две-три години в занданите на Спитеос и шест седмици в космически кораб човек може да изглежда твърде блед. Но той си беше наумил нещо друго, защото се съветваше с големите таблици в онази книга. Взе поредния прибор. Очевидно проверяваше цвета на кожата й. Хората от Аталанта са бели, но с лек кафяв оттенък. Докарваше цвета й до пълно съответствие!

Остана доволен. Провери и цвета на косата. Златистият блясък беше какъвто трябва.

Свърши! Хвала на Боговете! Ама че моткало!

Покри я с чаршаф, вдигна я и я понесе към коридора. Веднага го пресрещнах.

Прахд я занесе в единична стая. Сложи я на леглото. Зави я. Увери се, че регистраторът не притиска ръката й. Нагласи главата й по-удобно на възглавницата.

Излезе и затвори вратата. Погледна ме и аз съзрях в очите му мечтателен унес.

— Знаете ли — каза ми той, — тя е самото съвършенство. Всеки, който посегне на такова великолепно същество, наистина трябва да усети атомни бомби върху главата си.

Прахд заключи вратата и пусна ключа в джоба си.

— Лягам да спя — уведоми ме той. — Съветвам ви да се приберете вкъщи.

Махна се. Кипях от яд! Изпадах в ярост от мисълта колко слепи бяха хората за истинската Крек. Ето, току-що прибави още един съюзник към тълпите поддръжници!

Да, ама нямах никакво намерение да се прибирам вкъщи! Тя би могла да се измъкне от тази стая и да ме нападне! Дори да взриви базата!

Взех стол с права облегалка и го поставих пред вратата. Събрах космонавтската куртка, гащеризон и ботуши, струпах ги накуп до стола. Подпрях космонавтските ботуши на вратата. Наклоних стола към стената и стъпих върху ботушите, та дори да ги докосне някой, кракът ми да мръдне, за да се стресна от падането на стола, ако случайно се унеса. Свалих предпазителя на зашеметяващия пистолет и стиснах дръжката.

Погледнах заключената врата и за пръв път, откакто графинята пристигна, започнах да се подсмивам.

Колкото и да беше хитра, аз изпързалях графиня Крек. Най-после надделях над нея. Бях неуязвим за нейните хипношлемове, а тя пък вече имаше имплантирани следящи устройства, за да знам всяка нейна стъпка.