Читать «Извънземна връзка» онлайн - страница 159

— Да.

— Сега ще забравите какво ви казах и когато се събудите, ще сте убеден, че само съм ви разпитвала за вашия професионален опит. Договорихме ли се?

— Да.

Щракане. Тя изключи шлема. След минута Прахд излезе неуверено от стаята. Наблюдавах го много внимателно. Исках да се уверя, че шлемът не работи, когато вграденият в мен прекъсвач е на по-близо от две мили от него.

Прахд триеше потта от лицето си.

— Божичко — прошепна той. — Атомни бомби! Сега разбрах онова, което ми казахте за нея!

Затътри се по коридора към операционната.

Всичко беше наред. Ако е бил под хипноза, нямаше да помни нищо! Значи беше безопасно за мен.

— Солтан — повика ме мил глас.

Влязох с вид на послушно момченце. Прикривах усмивката си. Тя нахлупи шлема на главата ми. Включи го. През прозрачната пластмаса виждах, че проверяваше индикатора.

Отстъпи и вдигна микрофона към устата си.

— Заспи, заспи, сладко ти заспи. Чуваш ли ме, Солтан?

— Да — казах сънливо.

— Преди време ти казах, че щом помислиш да навредиш на Джетеро Хелър, ще ти се гади и така нататък. Солтан, сега ми кажи, това още ли важи за тебе?

— О, да — излъгах аз.

— И не ти е хрумвало да го нараниш или да му правиш мръсни номера?

— О, не — излъгах аз.

— Добре. Това продължава да важи. Но към него се добавя още нещо — ако решиш да ми сториш зло, ще почувстваш същото. Разбра ли?

— Да.

О, Богове, колко хубаво беше, че шлемът на главата ми не работеше!

— Сега ме слушай внимателно. С всичко, което е по силите ти, ще ми помогнеш да стигна до Джетеро. Ще ми позволиш да отида където поискам в болницата, близките сгради или базата. Ще ме оставиш да взема, каквото пожелая. Разбра ли?

— Да.

— Освен това — продължаваше тя — ще ми позволиш да задържа взетото независимо какво е то. Ще ми позволиш да замина с тези неща. И сам ще измислиш разумна причина да ми позволиш. Ясно ли ти е?

— Да.

— Добре. Сега ще забравиш какво съм ти казала. Когато се събудиш, ще мислиш, че съм те разпитвала за операцията. Нали така?

— Да — отговорих.

Тя протегна ръка, изключи шлема и го вдигна от главата ми.

— Солтан, събуди се.

Потиснах желанието да се ухиля. Казах й:

— Сега вече знаете всичко за тази операция, може ли да отидем в операционната зала?

Ох, умен съм си, няма съмнение! Ами ако не бях инсталирал двойката прекъсвачи в шлемовете и в черепа си? Всички тогавашни мъчения ми се отплатиха щедро. Въобще не можеха да се сравнят с някогашните болки в стомаха!

Десета глава

Прахд я изпрати в малко помещение до операционната, нещо като баня и съблекалня. Връчи й пакет — еднократни операционни роба и шапка на фирмата „Занко“. Посочи й процеп във вратата.

— Моля ви да пуснете дрехите си през процепа, включително ботушите. После се изкъпете и облечете това. Сетне влезте в операционната през другата врата.

Тя кимна. Стори ми се странно весела. Разбира се, радваше се на възможността да застане под душ след шестте седмици, прекарани в кораба. А и нали скоро щеше да се види с Хелър? Все пак една щастлива графиня Крек беше нещо твърде подозрително.